Автор: Ivodam
Дата: 11-01-13 12:10
El_Fuego: Ами поинтересувай се какво са ги правили еврейчетата в "прогресивна" Европа преди Екатерина, та това да бъде за тях все пак по-приемливо решение.
Ето ти малко материали по темата, факти, които вероятно не знаеш:
На Латеранския църковен събор в 1215 г., събрал духовните и светски първенци от всички народи на тогавашния културен свят , са разкритикувани в най-остра форма нахалните действия на евреите и папа Инокентий решава да въведе външен отличителен знак за тях. Но и дълго преди този църковен събор в разни части на света се налагат мерки да се разпознават евреите външно, за да могат християните да се държат настрана от тях. Говори се, че още вторият халиф Омар е наредил в 634 г. отличаването на евреите, като ги принудил да носят жълт пояс и особено покривало за глава. Тази наредба често е била подновявана в страните на исляма. Около 1200 г., дори и преминалите към исляма евреи е трябвало да носят жълтия знак. В официалния църковен език на средновековна Европа евреинът е бил наричан “перфиден”; службата на разпети петък дори е била обогатена с фразата: “Oremus et pro perfidus judais". Римските папи е трябвало постоянно да напомнят на епископите си, да следят в своите епархии за носенето на еврейския знак, за да се спъва по този начин вредната дейност на евреите. Цветът на знака обикновено бива жълт, тъй като - както е казано в един древен документ – този цвят означавал завист и зложелателство и най-добре подхождал на еврейския бит. Но често е било предписвано носенето и на едно покривало за глава, така наречената “еврейска шапка”. Колко много се е държало по онова време на това, да делят евреите от останалото население, се вижда от разпоредбата на Залцбургския църковен събор от 1418 г., който повелява носенето на звънчета по дрехите от страна на еврейските жени, за да се чува още отдалеч приближаването им. В многобройни едикти се е обръщало внимание на това, че на евреите е забранено да прикриват своя знак и да го правят незабележим, по какъвто и да е начин. Много охолни евреи се опитвали, особено при пътуване, да махат знака си, за да остават непознати и по тоя начин да вършат по-добре своите гешефти. Вследствие на това една разпоредба на град Виена от 1528 г. гласяла: ”И щом някой евреин е тук по своя частна работа или търговия , той трябва да носи отпред на дрехата си своя знак, за да бъде разпознаван от християните и, както е редно, да се поддържа съответната разлика”. Част от по-новата еврейска литература подчертава , че в миналите столетия Германия е причинявала “най-много неправди”на евреите. Всъщност други народи са прибягвали в своята история до много по-строги мерки срещу евреите. Така например знакът за евреите е бил въведен в Германия сравнително късно – по едно време, когато евреите били вече прогонвани от другите страни в Европа. Още в началото на 13-то столетие в Англия са били издадени строги предписания за носене на еврейския знак. Едно по-нататъшно засилване на тези мерки донася публикуваният в 1275 г. “Statute of Judaisen", който определя, че всеки евреин, било мъж или жена, е длъжен с навършване на седмата си година да носи един знак от жълт филц “шест пръсти дълъг и три пръсти широк”. Но и тези мерки било счетено, че не били в състояние да повредят много на еврейските спекуланти. Затова в 1290 г. евреите биват прогонени от Англия; едва много столетия по-късно те добиват право наново да се преселват там. Във Франция на евреите също така е забранено да се движат по улиците без жълтия знак във формата на колело. В 1219 г. Филип Огюст издава дори една наредба, по силата на която “двама видни мъже” във всеки град се задължават да следят за носенето на еврейския знак. Свети Людовик засилва съществуващите наредби, като заповяда да се носи “жълтото колело” на гърдите и на гърба на облеклото, “за да бъдат разпознавани евреите от всички страни“. В Испания, Унгария и Полша още в 13-то столетие са съществували строги разпоредби относно носенето на еврейския знак. По онова време Португалия вече е въвела “шестоъгълната жълта звезда” като отличителен знак за евреите, която е бивала прикрепяна на връхната дреха или на шапката. Който евреин не е носил знака, е бивал наказван с голяма парична глоба, в случай на повторение, конфискувано му било цялото имущество и от този момент сам той бивал считан за роб. Италия е въвела жълтото колело в 14-то столетие, а по-късно и една жълта барета, за отличаване на евреите. В 1555 г.Павел IV се е опълчил срещу разпространения между евреите “лош навик” , да носят жълто облекло, “ с надежда да направят по този начин неразпознаваем знака си“. В Италия са били особено тежки наказанията за евреите, които заобикаляли наредбите за носене на знака. Затвор, публичен побой и отнемане на имота им. В много писмени документи от онова време става дума за това, че евреите можели да бъдат търпяни в държавата само с оглед на тия тъй строги мерки срещу тях. Държавата и църквата в Европа следят дълги столетия върху това, щото евреите, като мразени чужди елементи, да бъдат външно отличавани и по възможност да живеят отделно от другото население. Още в 1050 година църковният събор в Нарбоне постановява: “евреите не могат да живеят при християните”. Многобройни градове в Европа , които имало да разрешават еврейския проблем, са определяли на евреите особен квартал за живеене, наречен “гето”, които – както подчертава тогавашната литература – за кратко време са били невероятно замърсявани и превръщани в гнезда на заразни болести. Населението на всички страни постоянно е негодувало срещу евреите и е изисквало тяхното прогонване. “Енциклопедия юдаика”, едно издавано навремето в Германия агитационно печатно творение на евреите –интелектуалци – изброява, само за времето от 12-о до 16-о столетие, над сто грамадни по размери противоеврейски манифестации на населението в разните държави на Европа, които в повечето случаи са довеждали до прогонването на евреите...
|
|