Автор: gorbi
Дата: 15-08-12 09:52
Изпуснах си любимия обектив. Голямата Красива Лупа на 1.2.
Падна на гранито-гресените плочки от поне метър и половина.
На пръв поглед - резбата за филтрите беше доста изкривена - викам си - минах метър.
Взех да щракна няколко снимки - веднага спрях да се усмихвам - образа блед и в мъгла, като когато ви е запотен обектива. Погледнах вътре през лупите и ми се дорева - в средата лещите натрошени (така си помислих).
След добиване на смелост с чаша пиво - разглобяване със специалния комплект малки отверчици, увиване на лупите в спиртосана хартия за почистване на лупи - стигнах до две обърнати една към друга, които изглеждаха счупени... Оказа се - били са залепени и от удара са се разлепили. Нищо им няма - здрави. Викам си - няма начин да не съм по-умен от японците - сега ще изчистя всичко със спирт, ще ги долепя една до друга без да ги лепя, ще сглобя и пак ще има само един обектив на апарата. Да, ама почти. Сглобих, сложих на апарата (това от втория път, първия път едната лупа обърнах наобратно, че се наложи да търся схемата на обектива) - гледам образа нормален, има даже и безкрайност, обаче на 1.2 няма рязкост. Като позатворя - идва. А беше бръснач на 1.2
Та така... трагедия - лична, малка, житейска, техническа трагедия.
Давайте акъл как да си оправя препиканото за седмици напред настроение и самочувствие. Или по точно - кой може да ми го оправи ...
Извинявам се за техническата тема в клуба, постарах се да е възможно най-литературно описателна за да не я преместят в основния форум...
|
|