Автор: obo69
Дата: 15-06-12 17:02
И така:
София - центъра - Попа - кооперация.
Има един психично болен човек, който периодично го пускат след лечение от около 2-3 месеца.
Човека – Тошко е много тих и кротък. За съжаление единствената жива роднина на Тошко е сестра му, която също е болна – шизофрения. Родителите му са починали преди повече от 30 г, като му оставят апартамента в кооперацията.
Тошко вярва, че баща му е в апартамента и всеки момент ще му отвори и ще се погрижи за него. Тошко няма ключ. Седи денонощно прав пред вратата в очакване. Така е вече цяла седмица!
Тошко е болен от параноидна шизофрения и не може сам да се грижи за себе си. Не си пие лекарствата, не прави нищо друго освен да чака.
Съседите го подминават с известно съчувствие и нищо повече. Някой му дава малко хляб.. вода...
Този човек не може да контролира физиологичните си нужди...
Какво направих:
Обадих се вчера на 112 вчера – Резултата е: Изпратиха полицаи, които констатираха, че Тошко не е опасен за сега и си тръгнаха. Дойде и бърза помощ, които не направиха нищо и също си тръгнаха.
Започнах да търся коя е институцията, която трябва да се погрижи за този човек. Звънях на всички възможни места. Резултата бе единствено от социалните служби към общината. Те изпратиха хора с документи за настаняване, но Тошко отказва да ги подпише и съответно те не могат да направят нищо повече. Писах и до прокуратурата за вземане на решение за настаняване на този човек в дом, където все някой ще се грижи за него... Говорих и с всички психо болници..
Днес Тошко колабира, беше паднал и се тресеше. Веднага се обадих на 112 с сигнал, че човека вече е на предела на силите си. След един час се обадих пак... Дойдоха след час и половина след обаждането. Бяха го изправили да седне и казаха: Кръвната му захар е добре всичко е наред! Дайте му филийка хляб и си тръгнаха. Тук вече не издържах и казах може ми с по висок тон, че са ИЗРОДИ!
Върнах се и започнах да звъня отново навсякъде – НИКОЙ не иска да вземе отношение.
Слязох и му купих вода и една пърленка... Не можеше да пие, давеше се...
Тошко отново седи и чака баща му да се погрижи за него... Седи седнал до вратата и трепери целия...
Това не е държава!!! Човек ще умре и никой няма да си мръдне пръста за него. За съжаление не знам вече какво да правя...
Тошко ще поседи и ще отиде при баща си, кротко и без шум Никой няма да знае за него. Всички ще го забравят след ден два...
|
|