Автор: langel
Дата: 15-06-12 11:24
"Нямат никакви стимули, нямат никакви интереси.
Какво ще направим, за да променим нещата?"
Промените идват след формулиране на целта, която предизвиква интерес, който да бъде стимулиран.
Каква е целта - на човечеството, на нацията, на социалната група, на семейството, на индивида?
Когато нейде към върха на кулата забравим на кой етаж сме, накъде сме тръгнали и защо, аджеба я строим таз пуста кула, кулата се срутва, езиците се омесват така, че да не можем да се разберем и загубената цел се преформулира до "ся кво шъ консумирам", а отговорът се изрича с все по-малко думи, за които е нужен все по-малко интелект.
Наличието на формулирана цел винаги изкарва от "безсловесната" маса тези индивиди, които имат необходимия потенциал за нейното постигане.
Предишните ни поколения винаги са имали обща цел, която е влияела върху тяхното изграждане и като личности и като членове на обществото. Друг е въпросът за оценката на тези цели.
Сегашните поколения нямат цел, за постигането на която да търсят и изграждат необходимия ресурс. Няма интерес и стимул.
По тази причина ни се струват все по-затъпяващи. А всъщност не е така. Има ги можещите, знаещите, лидерите, младежите с потенциал, но те отиват там, където има формулирана цел, отговаряща на техните интереси и където получават необходимите стимули. За жалост това "там" не е България. В България остават другите, за които основен въпрос е "ся кво шъ консумирам" и ако за "консумирането" на мерцедеси и бентлита са необходими магистрали, изграждането на които е една малка, но добра цел, то на "ся ко шъ ям" отговорът ще става все по-труден и с все по-малко думички.
|
|