Автор: bgprinter
Дата: 13-06-12 04:18
Идеята за начало е просто продължение или по-сложен образ на идеята за причинно следствената връзка. Т.е. създаденото трябва да има създател. Добре, ама в квантовата механика, причинно следственат връзка липсва. Казано по точно, ако има Бог, то той не действа в микрокосмоса Е като не действа в микрокосмоса, какъв Бог е, що за периметър на действие има тогава? И явно квантовата механика стой по-високо от него ?!
Още един природен феномен - В природата няма статично равновесие, т.е. няма, никъде не е наблюдавано такова равновесие предизвикано от абсолютен покой на тела, сили или каквото и да е. Ако има Бог, то той бил именно такова, т.е. един път създаден завинаги. Значи, онова което наблюдаваме в природата противоречи на идеята за Бог!
Трето, и науката и религията (поне християнската) приемат, че има начало. Едната в образа на големия взрив, другата в образа на нещо божествено. Този начин на мислене е следствие на нашите възприятия за света - евоюлирали или нееволюирали, зад които се крие чистата ни биология, т.е. възприемаме света с онова или онези сетива които са се развили еволюционно, но с една единствена цел - оцеляване и разнообразяване на видовете. Кой ни е дал сетива за мислене и съждения, за абсттракции? В един момент мозъкът трупайки маса въз основа на еволюционно си развитие се превръща в онова което наричат философите - количествени натрупвания водят до качествени промени, т.е. от един мощен център на сензориката ни, той се превръща в нещо което е способно да прави абстракции, да мисли, анализира и да се опознава ! Но все още обременен от миналото, т.е. недоразвит до такава степен, че понятия като време, като начало, причина следствие му тежат, не може да се справи с тях и да ги изведе в нова форма на абстракция. Спомнете си само Айнщайн, който дръзва да каже, че времето, че и пространството на всичкот отгоре са НЕАБСОЛЮТНИ величини, те са относителни, според зависи кой ги наблюдава, каква революция предизвиква в мисленето.
Казано просто - началото нужно ли е да го има? А има ли го ? А какво става, ако се отървем от времето. Къде да поставим началото, ако няма време? А след като времето е относително то и началото би трябвало да е относително, не е ли така? А ако е така, за някои началото може да е сега, за други да е минало, а за трети то да не е дошло ?
Какво твърдя > няма начало, то е следствие на нашето мислене, което носи бремето на еволюцията на мозъка ни, на сетивата ни, на живота.
Има ли еволюция. Да, наблюдаваме е дори в рамките на човешкия живот. Пример - преди само 50- тина години норвежците са били по-ниски от средния българин, поради простата причина, че са били един от най-бедните европейски народи и условията на живот са били тежки. В Норвегия откриват нефт, и рязко се променят условията наживот, в следствие на което ръсттът на средния норвежец се покачва рязко.
Еволюционен пример са и стадийте на ембриона в утробата, учи се в училище.
Конспектирам > А) няма да казвам дали има или не създател, но както споменах, ако има той противоречи на физичните природни закони, един път заради статичността на идеята, и втори път заради липсата на причинноследствена връзка в микрокосмоса (явления като тунелен ефект примерно са типичен пример, спонтанна емисия и мн.др.
> В) няма начало, по простата причина, че твърдя, че изискванията ни за начало са следствие на недоевоюлиралото ни още мислене, но това не е доказателство, самото доказателство е че отново влизаме в конфликт с реалността - времето преди началото би трябвало да е идеалното статично равновесие, а след като имаме вече едно равновесие, то кой и за какъв ще трябва да го бута?
Мога още да говоря, но вече ще съм труден за разбиране, ако изобщо съм все още :-)
На guesswho ми харесват разсъжденията
|
|