Автор: VoxGabrieli
Дата: 27-04-12 21:22
По същото време и по същия повод, при същата програма, но в Плевен с тамошния оркестър и Ани Цолова вместо Любо Нейков. Озовах се в залата и някак естествено се смесих с даскалиците на последните редове. И понеже нямах идея какво точно ще се случва на сцената, даскалицата до мен ме осветли.
Изразих спонтанно учудване как така една телевизионна говорителка е издигната в знаменитост и тутакси бях обвинен в "Ама Вие какво толкова? Нещо против ли имате??? Та тя е завършила..." същата гимназия, от която са и дечицата на днешния концерт - има няма двестатина 'лапета в залата малка като напръстник. Кимам разбиращо, та чак леко виновно...
Почва концерта, шоуто. Ролята на Ани Цолова е да разказва тъпи вицове за музиканти. Кой от кой по-тъпи и почти до един неразбираеми за дечицата. На едно место се спомена Арнолд Шварценегер и настана весело.
Като приключи концерта, обаче, стана веселото. Целия оркестър се кланя на крака, солиста на сцената най-отпред, диригента и той до него. И до тях, разбира се, и Анито Цолова. И.... всичките дечица с букети, цял рояк, ако не бяха повече от 20-30... та всички те с букетите около говорителката. Изумях! В моите очи това бе як конфуз и доста обидно за оркестъра. А диригента горкия само кършеше ръце покрай тълпата, наобиколила Анито...
И споделям аз своето... впечатление да кажа, със същата даскалица до мен. И двамата ръкопляскаме бурно на края на концерта и аз казвам: "Хайде сега всички букети на Ани Цолова." И като скочи оная ми ти даскалица. "Господине, ама вие сте едно дете! Едно порастнало дете!!! Какво толкова лошо има в това!??" И все от тоя род. Махнах с ръка и се отдалечих по задачите си.
Мизерията, драги зрители, е на духовно ниво. От там и във всичко, което вършим в живота си. Боклуците навред, кражбите на якета и бизнеси, на дребно и на едро, убийствата физически и духовно.
Страната ни е малка и спасение нийде се не види.
|
|