Автор: diandimov
Дата: 28-04-12 21:22
Да отговоря много накратко на Зафиров:
Колите и къщата са на изплащане, колите ги взех чисто нови и ги изплатих вече. Не съм богат със заеми, но реално погледнато няма нищо лощо в това да си купиш чисто нова къща по поръчка, макар и със заем, защото неам нерви да събирам цял живот пари за нея, и да ги тупна на масата като съм на вече на 79 години, щото да не съм дължал нищо.
Кое ме кара да съм щастлив? Обичам нещата да са в мои ръце. Брат ми малко ми липсва, приятелите си ги имам, средата е нещо мноооого важно! Именно средата и хората тук ми харесват. Това че няма по света и у нас и Слави, това че няма чалга, това че го няма целия измислен свят на нещастие, толкова типичен за там откъдето идвам.
Наистина не общувам с всеки, не и преди да видя реален смисъл в това. Това не ме прави необщителен, дори напротив - "ефективно - общителен". Обичам никой да не ме притеснява, обичам спокойствието. И в БГ дори не съм се събирал всеки ден с приятели, а роднитите си ги виждах 1-2 пъти годишно.
Никога не съм чак толкова доволен, винаги има нещо което ме провокира да продължа напред или да искам по- доброто. Но не съм вечно недоволен. Грешна представа. А в момента съм се затворил в едно американско градче, 2 милиона и нещо, това е истина. Имам важна работа и не съм пътувал от няколко месеца, а много ми се ще да пообиколя тук-там пак.
Да, не всичко при нас е цветя и рози, нито в БГ са мизерници и нещастници. Не искам да кажа това, и не съм го казвал.
Аз съм много щастлив че вече не съм потопен в оная параноична среда, че не ми тегне на главата онова черно усещане за безнадеждност, както това беше в БГ.
Накратко - хората и средата са други, много позитивно настроени, духа е друг. Усещането за свобода...
Ясни правила, ред и закони, оптимизъм... Широтата и простора...
Това е което ми харесва тук и което не съм имал в БГ.
За Рибелиус: нищо не натрапвам, само стана приказката с Бони, малко извън темата, но се завърза по тоя начин. Аз само изразявах моята теза.
|
|