Автор: ejko
Дата: 25-04-12 09:16
чели сме...
А има един тип книги дето човек знае наизуст още преди да знае буквите... За мен беше това:
Баба Меца е сърдита,
че синът й без да пита,
още рано във зори
хванал гъстите гори.
Тя кого ли не попита
меченцето къде скита.
Но напразно - не сполучи
нийде нищо да научи.
А пък Мечо за обед
искаше да хапне мед
и през стръмните баири
тръгнал бе медец да дири.
Сред гората на поляна
зрее ягодка засмяна.
Меченцето, щом я зърна,
тъй към нея се обърна
- Слушай, ягодке любима,
слуд студена тежка зима
имам аз едничка грижа
малко мед да си поближа.
- Мед ли искаш, мече сиво?
Катеричката игрива
цял ден тича и играе
сигурно пчелина знае.
Мечето се покатери,
къщичката то намери
и почука -чук,чук чук!
- Моля, кой живее тук?
Катеричката отвори,
малък Мечо заговори
- Я кажи ми, за обед
де ше хапна малко мед?
Аз не зная, мече малко,
питай бате си Шишарко.
Ето, той е там, насреща,
седнал и рендосва нещо.
Лакомото малко мече
към Шишарко се завтече.
Отдалече със надежда
то започна да нарежда
- Много ми се иска, батко
да си хапна нещо сладко!
Знаеш ли в коя долина
ще намеря аз пчелина?
Аз не зная мече малко,
питай дядо си Гъбарко.
Той е близък мой съсед,
знае мястото със мед.
- Ей, Гъбарко, добър ден!
Моля те, кажи на мен
где ще мога за обед
да си близна малко мед?
- Мед ли искаш, малко мече?
Та пчелинът е далече.
но решиш ли - ето на!-
ще ти дам аз две крила.
Подир час в една долина
зърна мечето пчелина
и към кошерите с мед
бързо полетя напред.
Но го спря мишок напет
яхнал на велосипед
- Мечо, ти къде тъдява?
Сигур имаш кожа здрава....
Ала Мечо хич не чува,
бед дори да се сбогува,
той мишленцето отмина
и се втурна към плечина.
Кошер един той отвори,
бръкна с лапички отгоре
и дограби цяла пита
мед да ближе до насита.
Ала стражите във миг
вдигнаха се с боен вик-
- Вмъкнал се е тук крадец
зарад нашия медец!
И започна вик и вой
- Бързо, тръгвайте на бой!
Литнаха безброй пчели
със насочени стрели!
Меченцето хукна в миг
и нададе силен вик
- Оле, мамичко, боли,
колко зли са тез пчели.
Малък Мечо взе да рита
хвърли медената пита,
маха лапички и бяга
ала нищо не помага.
От отровните стрелички
на задружните пчелички
лакомото малко мече
като буренце отече.
Чак когато в храсталака
то се мушна и заплака,
цялата войска отмина
и прибра се във пчелина.
Покрай Мечо в този час
мина д-р Га тогаз
Позасмя се доктор ГА
и му рече на шега
- Я, кажи какво си яло,
та си тъй надебеляло?
Чантата отвори бързо,
с бинт и марля го превърза,
със лекарства го намаза
и накрая тъй му каза-
- Щом от чуждото крадеш,
нямаш право да ядеш!
Мечо върна се във къщи,
без назад да се обръща,
и за своята вина
той написа, ето на
тези думички с боички,
за да се четат от всички-
''Аз направих важна грешка
и от всички искам прошка!''
Думите на доктор Га
Мечо помни и сега
и не мисли той отново
мед да ближе наготово.
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
|
|
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram