Автор: tonyf
Дата: 24-04-12 22:40
"Малко хора намират време да навлязат в дълбините на изкуството да правиш сандвичи. Не е трудна работа, но пък възможностите да постигнеш удовлетворение са много и дълбоки — правилно да подбереш хляба, например. В продължение на месеци Сандвичаря ежедневно се бе консултирал с Грарп, пекаря, и в края на краищата двамата бяха разработили самун точно с нужната консистенция — достатъчно твърд, за да може да се реже на тънки филийки, без обаче да се загуби лекотата, свежестта и онзи фин аромат, който най-добре подхожда на вкуса на печеното месо на Съвършено нормалните животни. Освен това можеше да се усъвършенства геометрията на филийката — да се установи точното съотношение между дължината, широчината и дебелината й, което да придава нужното усещане за обем и тежест на готовия сандвич. Лекотата и тук бе ценно качество, но освен нея от значение бяха твърдостта, щедростта и предчувствието за сочността и вкуса, което е неотделима част от истинското дълбоко изживяване на сандвича.
Необходимите инструменти, разбира се, също бяха от основна важност и Сандвичаря бе прекарал много дни, когато не бе зает с пекаря във фурната му, в разговори със Стриндър — производителя на инструменти — в неговата ковачница, където претегляха и балансираха ножове, нагряваха ги в пещта и ги охлаждаха наново. Гъвкавостта, здравината, остротата, дължината и балансът бяха дискутирани с ентусиазъм, развиваха се нови теории, правеха се експерименти и подобрения. Много вечери-наред Сандвичаря и Производителя на инструменти, можеха да бъдат забелязани заедно на фона на залязващото слънце да изпробват нож след нож, да сравняват тежестта на един с баланса на друг, гъвкавостта на трети с направата на дръжката на четвърти.
Бяха нужни всичко на всичко три ножа. Първият беше за отрязването на филийката — твърдо, авторитетно острие, налагащо ясно и категорично волята си на хляба. След това идваше ножът за мазане на маслото, който беше малък и гъвкав, но с жилав гръбнак. По-ранните варианти бяха прекалено меки, но сега вече бе открито точното съотношение между еластичност и здравина, с което се постигаше максимална загладеност и изящност на намазката.
Пръв сред ножовете, разбира се, бе ножът за месо. За него не бе достатъчно само да налага волята си на средата, през която се движи, както при ножа за хляб — той трябваше да работи с нея, да се води по жилките, да постига изящни, изтънчени резени, които да се отделят елегантно от основното парче месо. След това с ловко движение на китката Сандвичаря хвърляше резена върху долната филийка с изящни пропорции, отрязваше стърчащите краища с четири умели движения на ножа и най-накрая изпълняваше вълшебството, което децата от селото често наблюдаваха като омагьосани — подреждаше гарнитурата върху месото като някаква съвършена мозайка. Количеството и видът й бяха различни за всеки сандвич, но Сандвичаря неизменно я подреждаше съвършено. След това слагаше втори пласт месо и гарнитура, с което завършваше основния акт на сътворението.
После подаваше създаденото на своя помощник, който добавяше няколко парченца новокраставица и меганоз, капваше от специалния сос, полагаше горната филийка хляб и нарязваше сандвича с по-обикновен нож. Тези операции също изискваха умения, но не чак толкова съвършени, така че можеше да ги изпълнява и отдаденият на професията си помощник, който един ден, след като Сандвичаря окончателно изоставеше инструментите си, щеше да поеме работата от него. Помощникът, Дримпъл, се бе превърнал в обект на завист в селото. Някои от жителите му цепеха дърва, други се задоволяваха да носят вода, но всички смятаха професията на Сандвичаря за нещо, изпратено от небесата.
И Сандвичаря пееше, докато работеше."
|
|