Автор: IvoZafirov
Дата: 14-04-12 11:26
Не, че постоянно не се случва, но обикновено покрай празници достига своя пик. Защо тръгваме да празнуваме все едно сме сами на този свят и вгорчаваме своя, на близките си, на околните, а много често и отнемаме такъв?
Въпросът ми разбирас се е риторичен и едва ли може да му се даде еднозначен отговор. Но постоянно случващите се и повтарящи се събития около празници са едни и същи..
За какво става дула ми? Ами за какво.. За войната по пътищата..
Може би нямаше да пиша ако в четвъртък не бях станал свидетел (благодаря на провидението, че не бях и участник защото сега може би нямаше да пиша) на зверска катастрофа.
Тръгнах от София с идеята, че няма за къде да бързам и карах меко казано бабешката, докато отиващи да празнуват покрай мен минаваха като луди и на няколко пъти имаше предпоставки за сериозни катастрофи.
Към 5.30 спряхме да хапнем в един рибен ресторант в Черноочене (20 км преди Кърджали). Съвсем спокойно тръгнахме да се приберем и докато коментирахме, че ние днес направо се оляхме с бавното пътуване и съвсем "яваш яваш" го даваме, станахме свидетели на зверска катастрофа причинена от неопитността на един младеж и глупостта на баща му (шофьор на линейка, както после се разбра) да му позволи да изпреварва на забранено и на завой без видимост....
На място където платното в което се движех става двойно зада може да се изпреварва, тъй като започва изкачване, в насрещното платно, което е единично, излизат от завоя две коли и един бус, като едната кола (тъмносин пасат) изпреварва, но вижда, че отдолу идват голям камион (беше на около 100 м пред мен) и моята кола.
Виждам как шофьора на пасата рязко кривва за да се прибере в своето платно и колата съвсем като по филмите се занася и с плавна парабола и не малка скорост се удря в мантинелата. От гумите излизаше син пушек, брони и стъкла хвърчаха като фойерверки..
Пасата се удря в мантинелата засичайки един червен форд транзит, който също е набрал скорост по надолнището, но свива рязко в ляво опитвайки се да избегне пасата пред себе си. От рязката маневра буса се заклаща, шофьора се опитва да овладее обратно колата, но не успява и буса се обръща на пълна скорост, като започва да разпилява всичко, каквото има като товар, включително стъкла, брони, огледала и прочие. Всичко това хвърчи във въздуха все едно има екплозия и е като на филм. Падайки на страни на асфалта, буса с ужасен звук и пръскайки искри от триещата се ламарина в асфалта, навлиза рязко в насрещното платно и продължава напред с голяма скорост. Аз виждам как камиона пред мен удря спирачки и кривва максимално вдясно в опит да избегне влачещият се към него бус, но поради много късата дистанция и за секунди развиващото се събитие не успява и нацепва падналия бус от към пода с голяма сила. Звукът въпреки затворените ни прозорци беше ужасяващ, а хвърчащите отломки, чували с картови и всякакви части са като от експлозия.
В този момент аз успявам да спра (благодаря се, че карах толкова бавно и спокойно) на около 25 м зад камиона и хващам телефона с думите "обаждай се на 112!". Даниела прави същото, но аз не откъсвам очи от случващото се пред мен и не успявам да от шока да си отключа телефона. В този момент (не са минали и 5 секунди), който е настанала тишина, всички коли участници са неподвижни, а други коли не идват нито отгоре, нито отдолу, аз виждам как от пътническото място на камиона искача едно момче и започва неистово да крещи и да удря по вратата на камиона, в този момент стоповете на камиона изгасват и той започва да се движи бавно назад към нас. Аз се опитвам да разбера какво става и решавам, че шофьора на камиона се опитва да отдели камиона от ужасно смазания бус, но виждам, че камиона лееееко започва да завива към лявата част на пътя така, както бавно спуска назад.
Тогава осъзнавам, че всъщност камионът е неуправляем и по някаква причина шофьора не може да го овладее, изкрещявам на Даниела да излиза моментално от колата и изкачам и аз. С излизането от колата неистовите крясъци на пътника от камиона ми дават да разбера, че шофьора е или в безсъзнание или мъртъв и тогава камиона завива още повече на ляво, подминава моята кола, и тръгва назад към дерето, а пътника тича край него и неистово крещи "Колегата ми, колегата ми!".
Аз напълно ошашавен се затичвам първо към буса, който е смазан до неузнаваемост с идеята да помогна на хората там ако са живи и затиснати, но тичайки към него гледам как камиона се срива с дълбокото и стръмно дере и се преобръща надолу..
Стигам до буса и виждам през натрошеното предно стъкло, че има човек. Извиках той ми отговори и каза, че само ръката му е счупена и че няма други вътре. В това време пътника от камиона продължава неистово да крещи "Помогнете! Помощ! Колегата ми загива!" и аз хуквам към към дерето, където камиона все още не е стрял а се срива надолу. Спускам се надолу и камионът най-накрая спира с колелата нагоре опрян в някакви бодливи храсти и камънак.
Едвам успявам да стигна на около 2 метра от кабината защото е не само стръмно, но и не мога да вляза повече от клоните и бодлите на храстите. През това време пътника продължава да крещи неистово изпаднал в шок, но само скача наоколо и се моли за помощ..
Приближавайки колкото можах, виждам, че шофьора е безжизнен и целият в кръв и с главата надолу и решавам, че каквото и да правя не мога да стигна до него заради терена и положениетоо на кабината в клоните. На всичкото отгоре от смазания камион се излиза какво ли не, той съска ужасно и излиза пара и не е ясно какво може да се случи защото е на контакт и единия фар все още му свети..
Общъщам се и се изкачва обратно горе, като виждам, че вече има около 4-5 коли спрели и хората са излезли и стоят покрай пътя гледайки надолу. Казах им, че в буса има затиснат човек и трябва да го извадим.
Шофьорът се е свил близо до предното стъкло, а буса е на една страна почти в канавката, хващам веднага някакво по-остро парче от броня и започвам да разбивам предното стъкло за да го извадим. Не съм си и помислял, че е толкова трудно да махнеш натрошеното предно стъкло и започвам неистово да удрям и постепенно да отварям все по-голям процеп мислейки, че за човека вътре е ценна всяка секунда и че трябва по-бързо да го извадим.
В това време около мен е имало поне 15-20 души, като единия хваща един голям камък и до хвърля в предното стъкло зад което седи свит шофьора. Изкрещявам му да не е малоумен и да доубие човека ли иска при което някой дава още по-малоумната идея да обърнели буса и започват да го клатят опитвайки се да го обърнат, но без успех защото буса е почти в канавката и тежестта му е голяма.
В този момент явно шофьора посъвзел се от първоначалния шок се опитва да се промъкне и да излезе през задните врати на буса и се разкрещяваме да спрат да бутат и клатят защото човека се опитва да излезе.
Излезе и каза само ръката ми е счупена, но гледаше с такъв обезумял поглед, че аз веднага дръпнах някакви чували и го накарах да седне, а Даниела с шише с вода му накокри лицето и го накара да пийне една глътка.
От там нататък събитията започнаха да се забавят.... След около 10 минути от подаване на сигнала дойне линейката, а след нея и полиция. После гражданска защита, която веднага опъна едно дълго въже и върза падналия камион в дерето за техния, за да не се срине още по-дълбоко.
Полицаите отцепиха движението, събраха шофьорите, при което аз виждам, че на пасата причинил всичко това е едно момченце на не повече от 20, което гледа уплашено, а цялото му семейство е в шок.
В този момент, както бях бесен на шофьора на пасата, като видях това момче и ми стана толкова мъчно, че...
Баща му бил шофьор на линейка в близкото градче, а то на другия ден трябвало да пътува за Холандия...
Полицаите попитаха кои са свидетелите на станалото и се оказа, че само ние сме видяли случващото се и ни помолиха да останем за да ми вземат данните. Прибрахме се към 22 и нещо, а във вторник трябва да идем и да дадем показания.
Вече втори ден случилото се ми се върти нон стоп в съзнанието и се оказва, че май шока от видяното хич не е малък. През цялото време седя и мисля как за около 5 секунди един живот беше погубен, а много други пострадаха директно или косвено от една чиста глупост...
|
|
![[smilie2]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie2.gif)
Лека му пръст на човека.![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
IvoZafirov![[smilie10]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie10.gif)
![[smilie9]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie9.gif)
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram