Автор: Щурче
Дата: 13-04-12 20:38
ntonev написа:
> Абе щастието на цял един народ се
> измерва... трудно!
>
> А в Индия съм виждал възможно
> най-празните човешки погледи...
> Последното нещо което можеш да
> видиш в тия очи е щастието.
Аз също мисля така. Може да се каже нещо за маса (евентуално), стига човек да е имал достатъчно наблюдения.
Като цяло, мисля, че в Бг нещата се подобряват. Но да се оправят, няма да стане възможно, не и докато не се отървем именно от трагичното-пораженческо мислене, което съпътства всичко НЕслучило се, а после дава "логично" обяснение за станалото (даже и да не е баш така, е поне удобно, ако не друго).
Нека не се лъжем, обаче. Нивото в Бг (къмто масата) е ужасно. Хубаво си седим тук да го бистрим, но масовото ниво на възможности и способи е - жалко. Не са никак малко оптимистите, обаче, когато просто не можеш да изплуваш, всичко опира до връзки, работиш във фирми, чиито началства не оценяват стремежа към качество за сметка на количество (защото обикновено има някакъв дан - нормално), е трудно да си вечния оптимист и да драскаш на всяка цена. Не всеки разполага със собствен генератор за толкова енергия. И се смачкват хората. Малко по малко. И не са малцина. Или пък не-борбени. Нито пък такива, които не могат да се продадат. Просто всеки има някаква устойчивост.
Само шамари и смазване, не става да си на върха на вълната. Всеки има нужда от надежда, нали? Именно затова повечето или се предават, или сменят местонахождението.
Доста по-лесно е да си надъхан, нахъсан, да си видял, че МОЖЕШ, и че МОЖЕ някъде другаде, и тогава да направиш доста неша в БГ. Мисленето е друго.
Негативни сме до не-май-къде. Факт. Също така е факт, че промяната започва от отношението към собствения двор/вход/и т.н., но е тъпо да се чудим защо е така в БГ, когато хората, затънали в проблемите си рухват.
Българите масово не пътуват, "не си сверяват часовника", няма как да е друго отношението към живота. Затворен кръг, в който баби и дядовци избират между мляко и хляб, и между ток и парно (не са малко никак). За какво говорим?
Мара е права, разбира се, много от хората, са именно от категорията, която е споменала. Повечето. По-лесно е. Но и другите не липсват, а подрязвайки крилата на "другите", изброените от Мара са "повечето". Няма какво да се лъжем. Нещата са винаги навързани и един тъжен, нещастен човек, който едва крета, няма как да е позитивен. От какво да е?
Тук имадоста хора, които съдят от собствената си среда, далееч над масовата по качество и т.н. Но говорим общо. Това е друго.
|
|