Автор: Lalinda
Дата: 23-08-11 16:25
Хората с хай-тек екипировка са ми като вегетарианците - постоянно се опитват да ме убеждават колко велико е да си вегетарианец (и да си постоянно гладен, нещастен и с влажни от глад очи).
***
Освен това съм била къде ли не из България, точно из планините, без никаква специална екипировка, ама имах, ей на, добра ФИЗИЧЕСКА ПОДГОТОВКА, е, по рождение, предполагам.
Да, завивахме се при дъжд с найлони, от тия за два-три лева, дето се продават пред стадионите преди мач, само че два - един за раницата.
И чувалът ми сигурно беше от най-калпавите - тогава други нямаше... И раницата ми бе неудобна... Пък шалте изобщо нямах, чак до 1991 г., когато си донесох едно от Франция... Пръстите си лепях с лейкопласт преди да ми излязат мазоли и се връщах у дома без мазоли, разбира се! Носехме по една чиста тениска и чорапи само за връщането, да не плашим хората по градовете, всичките си походи съм ги изкарала по бански и по едни дънки, къси, дето не би жал да сядам с тях по дърветата и да ги насмолявам - неизбежно е! Полари по ония времена също нямаше.
Раниците пълнехме само с храна, щото по ония времена и ядене нямаше, нито по хижите, нито по селата - криза, немотия, глад!
Само настроение няма откъде да си купите, от мен да го знаете, и ако не у вас самите и у приятелите ви.
Ако авантюризмът не ви е в кръвта ви, изобщо не се залавяйте, може да си навредите...
Помня, че близки и познати не можеха да ни се начудят, дори през ония години, как така ще тръгнем нанякъде без да знаем къде ще спим.
Намира се.
***
Едно стихотворение от А. Ангелов:
СОФИЯ ПРЕЗ ЗИМАТА
Пълно зимата със кожуси
в този град, не най-северен чак.
А какво е на мечките, дето
тъпчат полюса на бос крак?
|
|