Рекламирайте тук Затвори
Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.
Платени обяви
Как да рекламирам?
        
Нова тема
Всички теми
Към тема
 Теми - forum: Клубен живот
 първа  назад  1  2  3  4  5  6     всички  напред  последна
 Re: За Смъртта...
Автор: arakiss   
Дата:   30-10-11 20:03

мъдро - в тубата има всички отговори [cool]

аз харесвам този

Отговори на това съобщение
 Re: За Смъртта...
Автор: arakiss   
Дата:   30-10-11 20:10

ако пък ми се наднича в по-дълбокото, си пускам пак този велик филм
[beer]

Отговори на това съобщение
 Re: За Смъртта...
Автор: Gruyu   
Дата:   30-10-11 20:13

картите от НОИ за Поморие определено помагат да приемаме по-леко тази мисъл

Отговори на това съобщение
 Re: За Смъртта...
Автор: syntrillium   
Дата:   30-10-11 20:32

Автор: Knartist
Дата: 30-10-11 19:46

Еми, подозирах аз, че пак няма да се получи кой знае какъв силно завързан разговор...
......................................................

Здравей [smile]
Само да вметна - не съм религиозен или вярващ човек, /не знам това дали е лошо или добро/. Мойта "религия" е науката, а мойта "вяра" - съмнението. Не ми е достатъчно да приема отговори в които "трябва да повярвам". Мога да живея с факта, че има неща, които никога няма да разбера, а дори е възможно човек да е устроен така, че да не може да ги разбере.

Въпросите за смъртта са вълнували хората откак са се осъзнали като такива. Ама според мен по-философския въпрос е НЕ "какво е смъртта" а "какво е живота". Ако сложим условен знак за равенство между неживо и мъртво, то може да мислим смъртта/неживостта за нормално и логично състояние на материята. Бил си "мъртав/нежив" и преди да се родиш нали? В тоя ред на мисли е много по-странно, нелогично и необяснимо защо нещо неживо може да "оживее". Въпрос, на който засега само религията дава "отговор". Прословутото тайнство на живота. Божественото... Е както казах в началото, аз съм човек на логиката и разбирането, а божественото не се вписва в представите ми за причинно-следствена връзка...

Така, че може темата ти да има повече живот, ако я прекръстиш на "За живота... вселената и всичко останало..." [smilie5]


P.S. Днес е изборен ден.[smilie3] Хората са отишли да броят бюлетини, да оправят държавата и като цяла да се занимават с по-злободневни проблеми. Не им е до дълбоки екзистенциални и философски размисли [smile] Изчакай още година, и така към средата на декември 2012 пусни пак тая тема, може да има по-широк отзвук [smilie5]

Отговори на това съобщение
 Re: За Смъртта...
Автор: Knartist   
Дата:   30-10-11 20:50

syntrillium, много мерсаж за включването, споделям в доста голяма (клоняща към пълна) степен споделените тук от теб възгледи... и сега се замислям и за съвета за заглавието на темата [smilie24] [thankyou] [beer]

Отговори на това съобщение
 Re: За Смъртта...
Автор: nikol79   
Дата:   30-10-11 20:52

Този потребител е деактивиран. Всички негови текстове са изтрити от администратора.

Отговори на това съобщение
 Re: За Смъртта...
Автор: shtukov   
Дата:   30-10-11 21:19

Напълно съгласен съм с твърдението, че логиката и разбирането нямат нищо общо с божественото. Защото божественото има общо само с любовта. Ако на човек му е непозната любовта, е излишно да търси цветя в тоалетната..

Отговори на това съобщение
 Re: За Смъртта...
Автор: OpenYourEyes   
Дата:   30-10-11 21:44

1. Мислите ли си за нея, колко често, как...
Няма какво да я мисля, когато дойде съм готов за неяНяма какво да я мисля, когато дойде съм готов за нея
3. Сериозно, ама съвсем сериозно и честно, вярвате ли, че действително има “нещо” СЛЕД нея – като нещото е за този, когото е споходила, разбира се...
Вярвам, че има
4. Пука ли ви какво ще стане с вас след смъртта ви – какво ще ви правят, как ще тъгуват за вас или как ще празнуват живота ви (опит за дословен превод на една по-западна идея какво да правим с факта на смъртта на някого)... как ще ви помнят... и как ще ви забравят...
Разбира се.. И сега ми е интересно какво мислят и говорят хората за мен, НЯМА да се променя, ако разбера какво е то, просто искам да знам. Така че, да, интересно ми е как ще ме запомнят
5. Спомняте ли си момента, в който осъзнахте своята смъртност... приехте ли я, как ви промени...
Няколко пъти съм я срещал доста отблизо, но мисля, че не съм се променил, освен с няколко белези в повече хаха
6. Не е ли всъщност смъртта основната причина за абсурдността на живота (за тези, които го смятат за такъв)...
Не, защо? [smilie11]
7. И не е ли изобщо адски шизофренично цялото ни отношение към нея?
Не трябва да имаме някакво отношение към нея... Тя така или иначе идва когато му е дошло времето, трябва просто да я приемем и да живеем с нея. Няма как да я премахнем или нещо подобно

Отговори на това съобщение
 Re: За Смъртта...
Автор: CanoniO   
Дата:   31-10-11 00:10

Смъртта е досадна. Буквално, досажда на хората...
Има хора, които я виждат по-рядко в краткия си живот, други постоянно се сблъскват с нея... Тя е факт, идва, досажда ни, притеснява ни, но е неизбежна... Точно със своята неизбежност, на мен ми е безинтересна....
Взимала ми е роднини, взе ми и дете - ами не ми е станала по-страшна... просто по-досадна и натрапчива....
Вярвам, че човек живее по написан сценарий и смъртта идва тогава, когато и кажат, че трябва, а не когато си иска...

Отговори на това съобщение
 Re: За Смъртта...
Автор: Rosencho   
Дата:   31-10-11 00:14

Ето я...


Отговори на това съобщение
 Re: За Смъртта...
Автор: Matataupa   
Дата:   31-10-11 00:28

Винаги при такива теми се сещам за едно хубаво книжле: 'Съдби, по- лоши от смъртта" К. Вонегът

Смъртта може да е избавление[smilie7]

Отговори на това съобщение
 Re: За Смъртта...
Автор: bgprinter   
Дата:   31-10-11 02:36

Никой не умира, ако се възпроизведе. Всъщност телата ни са малка част от цялото, а цялото са нашите гени, те продължават да живеят по свой си начин. Така че предавайте си гените нататък и ще сте безсмъртни.

Отговори на това съобщение
 Re: За Смъртта...
Автор: alsash   
Дата:   31-10-11 09:42

...голямо разхищение е това със Смъртта...толкова труд и айде...

Отговори на това съобщение
 Re: За Смъртта...
Автор: Knartist   
Дата:   31-10-11 21:47

Автор: alsash
Дата: 31-10-11 09:42

...голямо разхищение е това със Смъртта...толкова труд и айде...

Е, а де, нали и аз това се чудя...

Онова със спирачките на мерджана е готинко [smilie24] [cool] [beer]

Отговори на това съобщение
 Re: За Смъртта...
Автор: MShte   
Дата:   31-10-11 23:53

Автор: bgprinter
Дата: 31-10-11 02:36

Никой не умира, ако се възпроизведе. Всъщност телата ни са малка част от цялото, а цялото са нашите гени, те продължават да живеят по свой си начин. Така че предавайте си гените нататък и ще сте безсмъртни.



[smilie24] [smilie24] [smilie24] [smilie24]

Отговори на това съобщение
 Re: За Смъртта...
Автор: Belge   
Дата:   03-11-11 00:00

Този потребител е деактивиран. Всички негови текстове са изтрити от администратора.

Отговори на това съобщение
 Re: За Смъртта...
Автор: Cristinel   
Дата:   03-11-11 00:03

Този потребител е деактивиран. Всички негови текстове са изтрити от администратора.

Отговори на това съобщение
 Re: За Смъртта...
Автор: Anete   
Дата:   03-11-11 00:32

Автор: bgprinter
Дата: 31-10-11 02:36

Никой не умира, ако се възпроизведе. Всъщност телата ни са малка част от цялото, а цялото са нашите гени, те продължават да живеят по свой си начин. Така че предавайте си гените нататък и ще сте безсмъртни.

[thankyou] [thankyou]

Отговори на това съобщение
 Re: За Смъртта...
Автор: Cristinel   
Дата:   03-11-11 00:34

Този потребител е деактивиран. Всички негови текстове са изтрити от администратора.

Отговори на това съобщение
 Re: За Смъртта...
Автор: Diandimov   
Дата:   03-11-11 05:03

Моите поздравления за начина по който го е казал Жоро.

В същото време, за темата - това да мислиш толкова за смъртта е нещо като да имаш странната склонност да се ровичкаш в лайна с клечка.
Или да си хомосексуалист.

Една паперуда много искала да разбере що е то пламъка на свещта, и прелетяла ниско над него.
Разбрала какво е огъня, но умряла в Пирогоф от изгаряния трета степен.

[smilie2]

Аз не искам да разбера какво е смъртта.
Аз искам да разбера какво съм аз самия!
Това ми е доста по- интересно.

Отговори на това съобщение
 Re: За Смъртта...
Автор: jino   
Дата:   03-11-11 06:39

Автор: Cristinel
Дата: 03-11-11 00:34

скоро цялото ще стане циганско, това ли е бъдещето и смисъла [cool] явно![smilie18]


На мен пък един китаец ми каза да не се притеснявам за смърта си понеже в следващия си живот всички ще бъдем китайци .[smile]

Отговори на това съобщение
 Re: За Смъртта...
Автор: boreto   
Дата:   03-11-11 07:02

J0R0
[smilie24]


...


Трябва да ви е налегнала голяма скука, за да мислите за неща извън вашата реалност.

[beer]

Отговори на това съобщение
 Re: За Смъртта...
Автор: jino   
Дата:   03-11-11 08:02

Автор: J0R0
Дата: 30-10-11 09:07

Интересни мисли [smile] .Но не си коректен докрай .
Забравяш за глобалната мрежа .Основната "лична" информация "изтича" някъде незнайно къде под формата на енергия /която не се губи/ с "умирането" на компонентите.Но споделеното остава в мрежата ,остава в компонентите на другите компютри.Докато един ден поради незнам си коя вероятност друга "машина" се зарежда с същата тази достъпна информация .И добрия стар Джино [smile] продължава да съществува ,материално.

Отговори на това съобщение
 Re: За Смъртта...
Автор: jino   
Дата:   03-11-11 08:07

Засега обаче Джино това само го допуска и съмнения гризат душата му.Но добрия старец [smile] знае че когато се убеди надълно тогава няма да продължава да съществува материално ,никога повече.

Отговори на това съобщение
 Re: За Смъртта...
Автор: J0R0   
Дата:   03-11-11 11:08

Казах го в една друга тема, но ще го повторя пак, защото смятам, че с малко повече мислене и фантазия, човек може да стигне до същността на нещата.

За мен най-добрият отговор на въпроса дава Борхес в един свой разказ.
Един човек намира някакъв начин и става безсмъртен.
Абсолют в една повтаряема, циклична вселена.
Първите пъти е забавно да изгледаш и преживееш целия цикъл - от Големия взрив, през зараждането на планетите и живота, развитието и краха на цивилизациите, до космическите катастрофи и колапса на вселената отново в една точка.
На десетия път вече ти става досадно.
На стотния път, когато гледаш тоя филм, почват да те хващат нервите.
На стомилионния път единственото ти желание е да умреш, но няма как, защото си безсмъртен и си обречен още безкрай по милион пъти да преживееш тези цикли. Видял си вече всички детайли, всички подробности, но се налага пак, и пак, и пак...
Изводът от цялата история, е че няма по-голямо наказание от безсмъртието, че всъщност никой, ако се замисли, не би си го пожелал. Всеки би желал всъщност да живее по-дълго, но не и да бъде абсолют - безсмъртен.
Та проблемът опира в дължината на земния път, а не в това че има край.
Тук обаче опираме до една друга философия, според която дължината на живота ни не се мери с времето му, а с качеството му.

А пък качеството на живота ни зависи изцяло от самите нас.

Отговори на това съобщение
 първа  назад  1  2  3  4  5  6     всички  напред  последна
Нова тема
Всички теми
Дървовиден изглед
Нагоре

За да пишете мнения трябва да влезете с потребителското си име.
Влезте от тук »
Форум "Клубен Живот" е спрян за публикуване.