Автор: J0R0
Дата: 03-11-11 11:08
Казах го в една друга тема, но ще го повторя пак, защото смятам, че с малко повече мислене и фантазия, човек може да стигне до същността на нещата.
За мен най-добрият отговор на въпроса дава Борхес в един свой разказ.
Един човек намира някакъв начин и става безсмъртен.
Абсолют в една повтаряема, циклична вселена.
Първите пъти е забавно да изгледаш и преживееш целия цикъл - от Големия взрив, през зараждането на планетите и живота, развитието и краха на цивилизациите, до космическите катастрофи и колапса на вселената отново в една точка.
На десетия път вече ти става досадно.
На стотния път, когато гледаш тоя филм, почват да те хващат нервите.
На стомилионния път единственото ти желание е да умреш, но няма как, защото си безсмъртен и си обречен още безкрай по милион пъти да преживееш тези цикли. Видял си вече всички детайли, всички подробности, но се налага пак, и пак, и пак...
Изводът от цялата история, е че няма по-голямо наказание от безсмъртието, че всъщност никой, ако се замисли, не би си го пожелал. Всеки би желал всъщност да живее по-дълго, но не и да бъде абсолют - безсмъртен.
Та проблемът опира в дължината на земния път, а не в това че има край.
Тук обаче опираме до една друга философия, според която дължината на живота ни не се мери с времето му, а с качеството му.
А пък качеството на живота ни зависи изцяло от самите нас.
|
|