PHOTO FORUM /PHOTOGRAPHY/ALBUM/BAZAR

Authors and albums

Contests

Awekening - contest

Category

Рекламирайте тук Затвори

Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.

Платени обяви

Как да рекламирам?

Нова тема

Всички теми

Към тема

Теми - forum: Клубен живот

първа

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 всички

напред

последна

Защо ние българите толкова много мразим децата си?

Автор: IDA
Дата: 26-10-11 15:26

През турското робство едно от най-мерзките издевателства над българския народ от страна на поробителя е бил т. нар. кръвен данък. Той се е събирал от българските семейства с една или повече мъжки рожби, като момченца на 10-12 годишна възраст са били насилствено отнемани от семействата им и отвличани далеч от родните им места, в дълбините на Отоманската империя. Там те са получавали много добро образование, придобивали са турско самосъзнание, приемали са Исляма, а след това са били превръщани в еничари - едни от най-фанатизираните, жестоки и кръвожадни воини на Султана. След завършване на военното си образование, еничарите е трябвало да докажат своята вярност към Падишаха, като са били връщани отново по родните им земи и са били използвани за насилствено ислямизиране (потурчване) на българското население. В този процес, те са подлагали непокорните си сънародници на безпрецедентен по своята жестокост кървав терор, мъчения, изнасилвания, масови убийства, грабителство и палежи, с което се е целяло да се всее страх у поробеното население и да се подтисне всякакво желание за бунт и съпротива. Често се е случвало, еничарите да убиват дори собствените си родители, когато са отказвали да приемат турската вяра. Образът на един такъв еничарин - Кара Ибрахим, който убива собствения си баща, е умело пресъздаден от великолепния актьор Йосиф Сърчаджиев във филма по романа на Антон Дончев "Време разделно". Показаните в този филм събития са се случвали и в действителност преди 3 до 5 века в Родопите. По онова време, насилственото отнемане на детето от бащиното му огнище се е считало за най-страшното нещастие, което може да сполети едно българско семейство. Често пъти, семейства с мъжки рожби са ги криели с години в най-непристъпните дебри на планината, за да ги опазят.

Преди няколко дни, чух по радиото за нова съвременна форма на еничарство по нашите земи. Тя се нарича "средно образование в чужбина". Отличава се от среновековната само по това, че е напълно доброволна и не е свързана с насилие, а децата, получили образованието си в чужбина, вече никога не се завръщат по родните си земи.

Тази нова форма вече се е превърнала в хит сред подрастващите и техните родители. Все повече млади родители, под благовидния претекст, че "децата им нямат бъдеще в тази шибана държава" или че искали те "да получат по-добро образование и шанс в живота", дават мило за драго да изпратят орочетата си в някой западен колеж. И докато до преди 1-2 години тази практика е била достояние само за малък брой заможни родители, чиито деца са заминавали на средна възраст 14-16 години и то главно на езикови курсове за сравнително кратко време (3-6 месеца), сега страни като Швейцария, Австрия, Германия и Великобритания вече се надпреварват коя да предложи по-атрактивни условия за чуждите деца. Мрежата изобилства със семинари на най-разнообразни образователни институции и фондации по въпроса. Вече на много места се предлагат стипендии, покриващи до 90% от разходите на детето за целия среднообразователен курс. Нещо повече, предлагат се индивидуални програми за обучение, а за детето се грижат високо квалифицирани настойници, които, освен че удовлетворяват всичките му потребности, осъществяват и връзката му с учителите. Родителските задължения и отговорности практически се поемат изцяло от въпросните настойници. При това положение, по данни на Евростат, възрастовата граница за приема на български деца в чужбина е спаднала на 11 години, а броят на заминаващите се е увеличил с 30% само за последната година. Интересът към средното образование в чужбина нараства лавинообразно с всеки изминат ден.

Политиката на развитите западноевропейски страни аз мога да я разбера. Те се опитват да противодействат на задълбочаващата се демографска криза, пазарувайки си дечица от вън, което им излиза в пъти по-евтино, отколкото да си раждат, отглеждат, възпитават и образоват собствени.

Това, което по никакъв начин не мога да разбера обаче, е поведението на българските родители. Що за майка е тази, която с толкова обич е родила детето си, 11 години се е грижила за него, гледала го е как расте, прохожда, проговаря, мисли, разсъждава и се развива и сега изведнъж е готова да се раздели с него, едва навършило 11-годишната си невръстна възраст? Що за баща е този, който в продължение на 11 години е делил от залъка си, за да създаде нормални условия за живот на детето си, за да му е добре, за да може да се развива нормално и да не се чувства в неравностойно положение спрямо другите деца, а сега изведнъж е готов да го изпрати на хиляди километри далеч от себе си и от семейството и да остави чужди "настойници" да се грижат за него? Що за хора са това? Що за ценностна система имат те?

Нима не си дават сметка, каква травма ще преживее детето им, когато му кажат, че вместо мама и татко, за него ще се грижи настойник? Нима не си дават сметка, че много скоро то ще се отчужди от тях, ще забрави родния си език и ще загуби всякакъв интерес към родния си дом, семейство, близки, приятели и всички, които толкова са го обичали? Нима не си дават сметка, че след време, то вече никога няма да се върне при тях, а може би и напълно ще загуби интерес за връзка с тях? Нима не не си дават сметка, че може завинаги да го загубят?

А може би си дават? Може би точно това искат? Може би е адски удобно досегашната бащина реплика "КУПИЛ СЪМ ТИ КОМПЮТЪР, ОПРАВЯЙ СЕ И НЕ МЕ ЗАНИМАВАЙ !" да се замени с репликата "ИЗПРАЩАМ ТЕ В ЧУЖБИНА, ЗА ДА ТИ ОСИГУРЯ ДОБРО ОБРАЗОВАНИЕ И БЪДЕЩЕ !" И защо не? Какво по-добро от това, вместо да се занимаваме с дечурлиги, да прехвърлим семейните си задължения, възпитанието и образованието на децата си на други, а ние да се посветим изцяло на личното си благополучие, на любовника/любовницата, на скъпата кола, на развлеченията и безгрижието? Защо не, нали ще ставаме европейци?

Въпросът ми към всички е:

До каква степен могат едни родители да мразят собственото си дете, за да му причинят такова нещастие?

Въпросът е морален. Затова, моля ви, не ми отговаряйте с изтъркани клишета, като тези в кавичките от претекста по-горе или подобни такива. Също така, няма никакъв смисъл да политизираме нещата, още по-малко да търсим вина, защото тя е в самите нас. Нали помните максимата, че каквото човек сам си направи, и Господ не може да му го направи?

Ще ми е интересно да чуя, вие какво мислите по въпроса. Има ли сред вас хора, които вече са изпратили малолетните си деца си в чужбина или планират да го направят? Имате ли познати, които вече са го направили? Ако имате, какво мислят те по въпроса?

Благодаря ви.