Рекламирайте тук Затвори
Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.
Платени обяви
        
 Теми - forum: Клубен живот
 първа  назад  1  2     всички  напред  последна
 Re: Накъде отиваме (кво вадимус демек) - бихевиористични размисли
Автор: asahi   
Дата:   25-08-11 22:20

Моят скромен опит показва, че стандартните кучки правят стандартен секс. Всички останали не се придържат към стандартите.

Отговори на това съобщение
 Re: Накъде отиваме (кво вадимус демек) - бихевиористични размисли
Автор: tantris   
Дата:   25-08-11 23:09

Aaaah, la partouze[smilie8] [smilie8] [smilie8]

Отговори на това съобщение
 Re: Накъде отиваме (кво вадимус демек) - бихевиористични размисли
Автор: danvan16   
Дата:   25-08-11 23:14

Този потребител е деактивиран. Всички негови текстове са изтрити от администратора.

Отговори на това съобщение
 Re: Накъде отиваме (кво вадимус демек) - бихевиористични размисли
Автор: tnt   
Дата:   25-08-11 23:16

Oh! Les partouzard! [smilie5]

Отговори на това съобщение
 Re: Накъде отиваме (кво вадимус демек) - бихевиористични размисли
Автор: tantris   
Дата:   25-08-11 23:23

Иначе на въпроса - към шериат отиваме.

Отговори на това съобщение
 Re: Накъде отиваме (кво вадимус демек) - бихевиористични размисли
Автор: Lalinda   
Дата:   25-08-11 23:31

Иво, ако наистина разбираш добре немски, ще ти изпратя текста на Гешлехт унд Характер на Ото Вайнингер (е, ако го нямаш вече и не си го чел, разбира се).

Дори имам двуезично издание с превод ред по ред на английски.


Отговори на това съобщение
 Re: Накъде отиваме (кво вадимус демек) - бихевиористични размисли
Автор: shtukov   
Дата:   25-08-11 23:40

Абе жените по цял свят трябва да се радват, че все още засега, мъжете се раждат и имат малки и прави пешки. Дотолкова малки и прави, че им е невъзможно да се "самосезират".
Ама техниката напредва де.. Сушината идва..[smilie18]


Отговори на това съобщение
 Re: Накъде отиваме (кво вадимус демек) - бихевиористични размисли
Автор: krist   
Дата:   25-08-11 23:43

йога му е майката[smilie18]

Отговори на това съобщение
 Re: Накъде отиваме (кво вадимус демек) - бихевиористични размисли
Автор: shtukov   
Дата:   25-08-11 23:48

Че и масраф няма да има..[smilie18] [smilie18] [smilie18]


Отговори на това съобщение
 Re: Накъде отиваме (кво вадимус демек) - бихевиористични размисли
Автор: ivodam   
Дата:   26-08-11 10:39

Lalinda: Прати ми го, наистина разбирам добре немски [smilie3]


[smilie7]


Прати ми и оня, ако го имаш в електронен вариант, къв беше, от края на 19-ти/началото на 20-ти век, дето ти беше направил впечатление.


[smilie7] [smilie7]

Отговори на това съобщение
 Re: Накъде отиваме (кво вадимус демек) - бихевиористични размисли
Автор: Lalinda   
Дата:   26-08-11 11:06

Може би тук е мястото да копирам един откъс от "Онирофилм" на Лино Алдани (разказът е от седемдесетте години на миналия век)?


Хора самотници. Ето в какво се бяха превърнали. От една страна — класата на продуцентите, която държеше властта и към която принадлежеше и тя като актриса, от друга — послушната и сляпа армия от потребители, мъже и жени, жадуващи за самота и полумрак, копринени буби, оплетени в слузта на собствените си сънища, бледи, безкръвни гъсеници, изтровени от бездействие.

София бе родена „ин витро“. Като всички. Не познаваше майка си. Милиони жени се отбиваха веднъж месечно в Банката на живота, милиони мъже стигаха до оргазъм чрез „сънищата“ и влагаха семето си в Банката, която го подбираше и го използуваше съгласно строго генетични критерии. Бракът се смяташе за архаична институция. София бе дъщеря на съня на някой непознат, безименен мъж, който бе обладал някоя актриса в състояние на сън. Всеки мъж над четиридесетгодишна възраст можеше да бъде неин баща, всяка жена на възраст от четиридесет до осемдесет години можеше да й бъде майка.

***

София си тръгна, спря се за няколко минути пред раздела „Класици“, където се трупаха мъже и жени, за да си купят онирофилми от друг вид, който предпочитаха.

Още като бе ученичка й бяха разказвали, че на времето хората смятали за табу всичко свързано със секса. Смятало се за много неприлично да се говори или да се пише за многобройните аспекти на любовта, никоя жена не смеела да разказва на чужди хора за своите сексуални желания или пориви. Имало порнографски снимки и порнофилми, много от които били забранени от закона. Купували ги скришом, и то винаги с някакво смущение, с някакво чувство за вина, дори когато цензурата ги разрешавала. Но с установяването на „системата“ първичният полов свян отпаднал изцяло. Сега свянът съществуваше в определен вид сънища, в специалните филми за петдесетгодишните, където потребителят съблазняваше или изнасилваше девойка, цялата трепереща, пламнала. Но сега никой не се свенеше да говори за секс. Всеки можеше да си поиска без стеснение еротичен филм, така, както би поискал филм за война или приключенски филм.

Но какво ставаше със същинския свян? Колцина от тия, дето се трупаха да купуват тази консервирана похотливост, биха имали смелостта да се съблекат насред улицата? Кой не би изпаднал в ужас, ако бъдеше принуден да стигне до естествено сношение? Същото важеше и за активистите от Лигата за борба против сънищата; те се предлагаха твърде безсрамно, но дали щяха да се държат със същата непринуденост при изпълнението на онова, което смятаха за свой главен дълг?

Всъщност близо цял век вече мъжете и жените се придържаха към почти пълна физическа девственост. Самотата, дозираният полумрак между четирите домашни стени и едно кресло с вграден в него амплекс — хората не желаеха друго. По-голямата привлекателност на сънищата бе притъпила амбициите за удобно жилище, за елегантно облекло, за хеликола и други удобства.

Защо да се блъска, за да постигне някакви реални цели, когато с един онирофилм, купен за няколко гроша, човек можеше да прекара цял час като Крез, заобиколен от прекрасни жени, да бъде обект на възхищение, почит и внимание?

Милиарди човешки същества вегетираха в жалки кошерища, в тесни стаички, хранеха се с витаминни концентрати и соено брашно. И не изпитваха никаква потребност да консумират в пълния смисъл на това понятие. След като пазарът изчезна, от доста време финансовите монополи изтеглиха капиталите си от промишлеността, произвеждаща стоки за широко потребление, и ги вложиха в производството на онирофилми, единствената наистина търсена стока.



Отговори на това съобщение
 Re: Накъде отиваме (кво вадимус демек) - бихевиористични размисли
Автор: Lalinda   
Дата:   26-08-11 11:12

И това:

— Брадли, бих искала да знам едно нещо. Нещо, за което не разказват в училището, нещо, за което никой не говори. Какво е било преди? Дали наистина всички са били нещастни?
Брадли продължи да се разхожда край креслото.
— Преди е било хаос.
— Брадли! Аз искам да знам дали наистина са били нещастни.

Мъжът разпери унило ръце.
— Не знам, София. По това време още не съм бил роден. Но едно е сигурно: щом системата се е утвърдила, това е станало благодарение на обективните условия.

Аз бих искал да осъзнаеш една много проста работа — благодарение на технологията сега ние можем да осъществяваме всичките си желания, дори и най-съкровените. Техниката, напредъкът, съвършенството на уредите и точното познаване на нашия мозък, на нашето „аз“… всичко това е реално, конкретно. Следователно и нашите сънища са действителност.

София, недей забравя, че много рядко онирофилмът е някакво конюнктурно средство за компенсация. Почти винаги той е самоцел, също като преди малко, когато те обладах, когато можах да се наслаждавам на тялото ти, на твоето ухание, на твоите думи в тази вакханалия от екзотични вълнения.

— Да, но все пак това беше измама.

— Да, но аз не съзнавах това. Пък и ти употребяваш понятието измама с презрителното му значение отпреди два века. Днес не е така, днес един изкуствен продукт не може да се смята за заместител. Една добре дозирана флуоресцентна лампа дава по-добра светлина от слънчевата. Същото е и с онирофилма.

София Барлоу огледа ноктите си.
— И кога започна всичко това, Брадли?
— Какво?
— Системата.
— Преди осемдесет и пет години, би трябвало да го знаеш…
— Знам, но аз имам пред вид сънищата. Кога хората са започнали да ги предпочитат пред действителността?
Брадли стисна горния край на носа си, сякаш искаше да се съсредоточи.

— Кинематографията започва да се развива в началото на двадесетия век. Отначало образите са били двуизмерни, били са прожектирани върху бял екран. После се появяват звуковото кино, панорамният екран, цветните филми. Потребителите, събрани в големи прожекционни зали, са гледали и слушали, но не са усещали филма, най-много са стигали до зародиша на някакво усещане, и то с усилие на въображението. Разбира се, филмът е бил заместител, една истинска измама, целяща да възбуди еротичните желания на зрителите, тяхната жажда за приключения. И въпреки това още по онова време киното е било могъщо средство за психическо и социално въздействие.

Жените от онова време са изпитвали нужда да подражават на актрисите във всичко — в движенията, в начина на говорене, на облеклото. Мъжете също не оставали по-назад. Изобщо животът на всички минавал под влияние на киното.

Това се е отразявало най-вече върху икономиката — огромно търсене на стоки за широко потребление… дрехи, леки коли, удобни жилища… Разбира се, всичко това се е дължало на действителните естествени потребности, но и преди всичко на непрестанната, безмилостна пропаганда, която по цял ден е преследвала и съблазнявала потребителя. Кинопропаганда.

Още по онова време човекът се е стремял към сънищата, този стремеж за него е бил истински кошмар, но човекът е бил твърде далеч от тяхното осъществяване.

— Те са били нещастни, нали?
— Пак повтарям, не знам. Аз просто ти обяснявам етапите от процеса.

Към средата на двайсетия век вече е съществувала стандартната жена, стандартната ситуация. Вярно, имало е режисьори и продуценти, които по онова време се опитвали, и то успешно, да създават културни и идеологически филми като средство за внушаване на идеи, за издигане съзнанието на масите. Но това явление е било краткотрайно. През 1956 г. учените откриват центровете на удоволствието, разположени в мозъка, доказват опитно, че електрическото стимулиране на определена част от мозъчната кора предизвиква силна сладострастна реакция у човека.

Трябвало обаче да изминат двайсет години, преди това откритие да получи широко достояние. Прожектирането на първия триизмерен филм с частично участие на зрителите е означавало смъртна присъда за интелектуалния филм. Публиката вече е усещала миризмите, вълненията, можела е, макар и отчасти, да се вживява в това, което е ставало на екрана. Цялата икономика е била разтърсена из основи — едно безпрецедентно явление. Едно жадуващо за удоволствие, лукс и власт човечество е жадувало за едно — да бъде задоволено срещу малко пари.

— А онирофилмът?
— Онирофилмът се появява в цялото си съвършенство няколко години по-късно. Широката публика много скоро се убеждава, че няма действителност, която да превъзхожда сънищата. Когато участието е пълноценно, всяка конкуренция на природата е просто смешна, всеки бунт — излишен. Ако продуктът е съвършен, потребителят е доволен, а обществото е непоклатимо.

Ето каква е системата, София. И тя, бъди уверена, няма да бъде променена нито от твоите временни кризи, нито от мелодраматичните брътвежи на натуристите, на тези безскрупулни хора, които събират средства не за тържеството на една предварително обречена на неуспех идея, а за лична изгода.

Искаш ли да ти кажа нещо смешно? Миналата седмица един от главатарите на Лигата за борба против сънищата, Херман Уолфрид, отишъл в компанията Норфолк. И знаеш ли защо? Искал да му направят онирофилм лично за него, с участието на пет известни актриси — някаква главозамайваща оргия. Компанията приела поръчката. Пък ако Уолфрид пукне, негова си работа.

София Барлоу скочи.
— Брадли, ти лъжеш! Лъжеш нарочно, и то най-нахално!
— Имам доказателства, София. Лигата за борба против сънищата е организация за хаплювците, за неизлечимите хипохондрици, за привържениците на миналото. Сред масите може да съществуват някакви останки от религиозни чувства, но горе, по върховете, е само алчност...

Отговори на това съобщение
 Re: Накъде отиваме (кво вадимус демек) - бихевиористични размисли
Автор: boreto   
Дата:   26-08-11 12:30

Онирофилм

[beer]


Отговори на това съобщение
 Re: Накъде отиваме (кво вадимус демек) - бихевиористични размисли
Автор: Todd   
Дата:   26-08-11 12:33

Краставици на търкалета !!!


[cool] [cool] [cool] [cool] [cool] [cool] [cool] [cool] [cool] [cool] [cool] [cool]


Отговори на това съобщение
 Re: Накъде отиваме (кво вадимус демек) - бихевиористични размисли
Автор: tantris   
Дата:   26-08-11 15:10

Austrian man accused of raping his daughters for four decades


Отговори на това съобщение
 Re: Накъде отиваме (кво вадимус демек) - бихевиористични размисли
Автор: lumix   
Дата:   26-08-11 15:45

Иво я да споменем и тези автори:
[smilie5]


"Златното магаре" - Апулей - на 2000г

"Декамерон" - Джовани Бокачо - 13 век

"Кентърбарийски разкази" - Джефри Чосър - 14 век

Все ми се струва, че съвременната порнография не е измислила нищо кой знае какво, което да го няма в горните три книги....освен визуалното представяне, което след 3-тото омръзва! [smilie5]


Отговори на това съобщение
 Re: Накъде отиваме (кво вадимус демек) - бихевиористични размисли
Автор: Todd   
Дата:   26-08-11 16:52

https://photo-forum.net/static/forum/2011-08/gkxn4617.JPG

не само ...

[smilie5]


Отговори на това съобщение
 първа  назад  1  2     всички  напред  последна

За да пишете мнения трябва да влезете с потребителското си име.
Влезте от тук »
Форум "Клубен Живот" е спрян за публикуване.