Автор: Lalinda
Дата: 17-08-11 10:49
Човече, нямаме нужда от пари.
Родителите ми бяха известни с това, че са оказвали ежечасна помощ на всекиго. Баща ми имаше всичко, което съседите нямаха и не можеха да имат, та идваха да искат от нас каквото им трябва... Понякога изобщо не знаехме у кого от съседите в блока, а блокът ни е със седем входа, е зарядното за акумулатора, бормашината и т. н. Майка ми пък, педиатър, лекуваше всеки, който го мързеше да вдигне телефона и повика лекар или се разходи до поликлиниката. И досега ме спират да ме питат НЕ СЪМ ЛИ И АЗ ЛЕКАР, и да ми казват, че МАЙКА МИ НЕ ВЗЕМАЛА ПАРИ.
Моя милост дори в Ленинград заемаше пари на съседите си от всички националности, така и не разбрах за какво хората харчат техните, а като заминах всички влачеха контейнери с посуда и мебели, а моя милост имаше само няколко кашона с книги, главно фотоалбуми, и няколко картини, които си донесох без рамките, както и един сервиз за кафе, лимитирана серия, за който, когато го купувах, чух дама да казва на касата: Это не по нашим деньгам! Оставила съм им всичката си посуда, хладилника, дрехите, искаха дори ботушите ми...
Често и днес си мисля обаче с каква лекота влачим вещи към домовете си и колко трудно ни е да се разделим с която и да е от тях.
Откакто ни обраха преди години, вече не купувам и никакви бижута! Безсмислено е! Не купувам и фотоапарати, също е безсмислено.
Всъщност, знаете ли какво се случваше с този сервиз за кафе? Който и съсед да дойдеше у нас я да поиска нещо, я да му лекува майка ми някой цирей, и го видеше, казваше: "Дай ми да го продам, ще му взема страхотни пари!"
О, санкта симплицитас!
|
|