Автор: asahi
Дата: 01-06-11 13:31
Като всяка творческа натура, която се изявява в много области на музикалното изкуство и чийто талант е бил на моменти трудно разбираем от голяма част от неговите съвременници, жизненият и творчески път на Ф. Лист е изпълнен с противоречия.
Най-ярък израз на тези подеми и спадове, на зашеметяващата сила на концертиращия “магьосник”, който впоследствие се превръща в нежен лирик, естет и философ, а в края на живота си е проникнат от религиозния дух на католицизма, е клавирното му творчество. Всеки пианист на нашето време се счита горд да включи в своя репертоар основни и популярни негови пиеси като: Соната си минор, мащабните със своята симфоничност трасцендентни етюди, както и тези по Паганини, по-голямата част от композициите от първата и втората тетрадка на “Години на странстване”. Това е познатата и любима страна на Листовия клавирен свят. Една не така ефектна на пръв поглед и като че ли умишлено избягвана част от голямото по обем негово творчество е тази, която включва пиеси, въплътили поетичния и религиозен свят на големия романтичен лирик. Те не се включват в програмите на големите международни конкурси, но трудността в интерпретацията им се състои във вникването в скрития образ на поетичността, духовността, спокойствието и омиротворението, които, въпреки характерната за стила патетика, преобладават в атмосферата и сложното им съдържание.
Първата легенда “Св.Франциск разговаря с птичките” носи едва доловимо докосване от всевишния дух, който нежно повежда диалог с вечната природа. Звукоизобразителният елемент, така активно застъпен в началото, дава място по-нататък на речитативно-медитативния изказ-кратки въпроси, съдържащи вечната мъдрост, съпоставени с отговора на птичите трели. Въпреки краткия среден дял, мащабно развиващ пиесата, тя завършва с постепенно уталожване и сливане на чистата духовност с природното начало.
Цикълът “Поетични и религиозни хармонии”, от който ще прозвучат три забележителни части е написан между 1834 и 1854г., вдъхновен от религиозно-философските поеми на френския романтичен поет Алфонс дьо Ламартин. Те са 47 на брой, групирани в четири тома, написани през 1830г. и според идеята на създателя си искат да предадат “влиянието на природните картини върху душата на човека”.
Голяма част от десетте творби на Лист, включени в цикъла, носещ същото заглавие, като това на Ламартин, остава и до днес непозната за широкия кръг любители на музиката. С изключение на “Погребално шествие”, философско-медитативния характер на произведенията се оказва сериозно препятствие пред търсещите ефекта на концертната виртуозност на Лист пианисти. А това е една дълбока лична изповед на композитора, повлиян силно от католицизма по време на пребиваването си във Ваймар и Рим. Цикълът е посветен на баронеса Каролин фон Витгенщайн, дългогодишна спътница в живота на Лист и ревностна католичка, която оказва силно влияние върху цялостния негов жизнен, мисловен и творчески път.
За мнозина изследователи религиозните убеждения на композитора са под въпрос. Изоставил съблазните на бурния светски живот, той се обръща към религията в житейски план и религиозните сюжети в творчеството си. Те пречистват душата и даряват така необходимата му божествена промисъл.
Както и при други творби, при създаването на цикъла Лист преработва композирани по-рано пиеси. Музиката съдържа в някои моменти близка до екстаза чувствителност, искреност и вариращи настроения- от небесно съзерцание до героична елегичност.
След оттеглянето си от активна концертна дейност, композиторът често свири тези пиеси пред приятели и те остават трайно както в съзнанието му, така и в неговите пръсти.
|
|