Автор: georgi969
Дата: 01-05-11 20:20
ето нещо интересно по поводът.Нашата държава в момента е нещо такова:
Във вторник шефа - Недозайцев - покани Петров на съвещание. Оказа се, че е раздал на колегите му лъжички, така че те му изкараха акъла, сипаха го в една купа и почнаха да похапват, примлясквайки и въобще всячески хвалейки блюдото...
Ето какво се случи всъщност.
— Колеги, — започна Морковова, — пред нашата организация бе поставена мащабна задача. Възложиха ни реализацията на проект, в рамките на който трябва да изобразим няколко червени линии. Готови ли сте да се натоварите с такава задача?
— Разбира се, — отговори Недозайцев. Той е директор и винаги е готов да се заеме с проблеми, които после ще решава някой от колектива. Впрочем, той веднага уточнява: — Ние това го можем, нали?
Началникът на рисувалния отдел Сидоряхин кима забързано:
— Да, разбира се. Ето, тук е колегата Петров, той ни е най-добрият специалист в областта на рисуването на червени линии. Специално го поканихме на съвещанието, за да даде компетентно мнение.
— Много ми е приятно, — казва Морковова. — Е, мен всички ме познавате. А това е Ленчето, тя е специалист по дизайн в нашата организация.
Ленчето се поизчервява и неуверено се усмихва. Тя наскоро е завършила икономическия и към дизайна има толкова отношение, колкото птицечовка към дирижабъл.
— Такаа, — продължава Морковова. — Трябва да нарисуваме седем червени линии. Всички те трябва да бъдат строго перпендикулярни и освен това някои трябва да са в зелен цвят, а някои - прозрачни. Как смятате, това реализуемо ли е?
— Не, — казва Петров.
— Дайте да не бързаме с отговора, Петров, — вмята Сидоряхин. — Задачата е поставена и трябва да й намерим решение. Вие сте професионалист, Петров. Не ни давайте повод да смятаме, че не сте професионалист.
— Ами вижте сега, — зае се да обяснява Петров, — терминът "червена линия" подразбира, че цветът на линиите е червен. Да се нарисува червена линия със зелен цвят е, хайде, да не казвам невъзможно, но твърде близко до невъзможно...
— Ее, Петров, какво значи "невъзможно"? — казва Сидоряхин.
— Просто обрисувам ситуацията. Навярно има хора, страдащи от далтонизъм, за които наистина няма да има значение цветът на линиите, но не съм уверен, че целевата аудитория на Вашего проект се състои изключително от такива хора.
— Тоест, по принцип е възможно, правилно ли Ви разбираме, Петров? — пита Морковова.
Петров разбира, че е прекалил с образността.
— Да го кажем по-просто, — подхваща той. — Линията като такава, може да бъде нарисувана с абсолютно произволен цвят. Но за да се получи червена линия, следва да се използва само червен цвят.
— Петров, не ни обърквайте, ако обичате! Току-що разправяхте, че е възможно.
Петров проклина наум своята приказливост.
— Не, не сте ме разбрали правилно. Исках само да кажа, че в някои изключително редки ситуации, цветът на линията няма да има значение, но дори и тогава тя все пак няма да е червена. Разбирате ли, няма да бъде червена! Ще бъде зелена. А на вас ви трябва червена.
Следва кратко мълчание, в което отчетливо се чува тихо напрегнато бръмчене на синапси.
— Ами ако, — с вид на осенен свише произнася Недозайцев, — ако ги нарисуваме със син цвят?
— Пак няма да стане, — поклаща глава Петров. — Ако ги нарисуваме със синьо — ще се получат сини линии.
Отново мълчание. Този път го прекъсва самият Петров.
— И освен това… Не разбрах какво имате предвид под линии с прозрачен цвят?
Морковова го гледа снизходително, както добра учителка поглежда изоставащ ученик.
— Ами, как да Ви обясня.. Петров, Вие нали знаете какво е "прозрачен"?
— Знам.
— И какво е "червена линия", надявам се, също няма нужда да Ви обяснявам?
— Няма.
— Ами ето. Нарисувайте ни червени линии с прозрачен цвят.
Петров замира за секунда, обмисляйки ситуацията.
— И как трябва да изглежда резултатът, много Ви моля, опишете ми го. Как си го представяте Вие?
— Е-е-е, Петро-о-ов! — намесва се Сидоряхин. — Айде, недейте сега така! Тука да не сме детска градина? Кой тук е специалистът по червени линии, Морковова или Вие?
— Просто се опитвам да си изясня детайлите на заданието…
— Е, какво има да си изяснявате? — вмъква се в разговора и Недозайцев. — Вие нали знаете що е червена линия?
— Да, но…
— И що е "прозрачен" също Ви е ясно?
— Разбира се, но…
— Е какво има да се обясняваме повече? Петров, дайте да не изпадаме в непродуктивен спор. Задачата е поставена съвършено ясно. Ако имате конкретни въпроси, задайте ги.
— Вие сте професионалист, — приглася Сидоряхин.
— Добре, — предава се Петров. — Господ да им е на помощ на цветовете. Но там имаше и нещо за перпендикулярността?
— Да, — с готовност потвърждава Морковова. — Седем линии, всичките строго перпендикулярни.
— Перпендикулярни на какво? — уточнява Петров.
Морковова прелиства папката си.
— М-м-м, — казва тя накрая. — Как да ви кажа... На всичко. Помежду си. Или, как беше там… Не знам. Мислех, че Вие знаете какви са перпендикулярните линии, — най-накрая се усеща тя.
— Разбира се, че знае! — разперва ръце Сидоряхин. — Ние тука професионалисти ли сме или не?
— Перпендикулярни могат да бъдат две линии, — търпеливо обяснява Петров. — Всичките седем едновременно не могат да бъдат перпендикулярни една на друга. Това се учи по геометрия в 6-ти клас.
Морковова тръсва глава да отпъди мерналия се призрак на отдавна забравеното училищно образование. Недозайцев тропва по масата:
— Петров, айде без такива работи! "Шести клас, шести клас". По-учтиво, ако обичате, без обидни намеци! Дайте да водим един конструктивен диалог. Тука не са се събрали идиоти.
— И аз така смятам, — казва Сидоряхин.
Петров придърпва лист хартия.
— Добре, — казва той, — дайте да ви го нарисувам. Ето сега една линия. Нали така?
Морковова кима утвърдително.
— Рисуваме втора... — продължава Петров. — Тя е перпендикулярна на първата, нали така?
— Ами-и…
— Да, перпендикулярна е.
— А, виждате ли! — радостно възкликва Морковова.
— Чакайте сега, има още. Сега рисуваме трета... Тя е перпендикулярна на първата, нали?..
Замислено мълчание. Без да дочака отговор, Петров си отговаря:
— Да, перпендикулярна е на първата. А с втората не се пресича! Тя е успоредна на втората линия!
Настъпва тишина. След това Морковова се вдига, обикаля масата и застава зад Петров да разгледа рисунката.
— Ми-и... — започва тя неуверено. — Изглежда, че да.
— Е, това е въпроса, — казва Петров, бързайки да закрепи постигнатия успех. — Докато линиите са две, те могат да бъдат перпендикулярни. Но щом станат повече...
— Може ли писалката? — пита Морковова.
Петров й я дава. Морковова плахо драсва няколко бледи линии.
— Ами така?...
Петров въздиша.
— Това се нарича триъгълник. И линиите не са перпендикулярни. При това са три, а не седем.
Морковова прехапва устни.
— А защо са сини? — пита внезапно Недозайцев.
— Да, точно!, — подкрепя го Сидоряхин. — Тъкмо се канех да попитам.
Петров примигва няколко пъти, оглеждайки рисунката.
— Писалката ми е синя, — казва той най-накрая. — Аз само демонстрирам...
— Ами може би тъкмо в това е работата? — нетърпеливо го прекъсва Недозайцев с тона на човек, който тъкмо се е ориентирал в сложна концепция и бърза да я сподели с околните, преди да си е изгубил мисълта. — Вашите линии са сини! Нарисувайте червени и дайте да видим какво ще стане.
— Абсолютно същото, — уверено заявява Петров.
— Е как същото? — казва Недозайцев. — Как може да сте сигурен, без даже да сте пробвал? Нарисувайте червени и ще видим.
— Нямам червена писалка у себе си, — признава Петров, — но мога абсолютно...
— А защо не сте се подготвили, — казва с укор Сидоряхин. — Знаехте, че ще има съвещание...
— С абсолютна сигурност мога да ви кажа, — казва Петров с леко отчаяние, — че с червен цвят ще бъде абсолютно същото.
— Вие самият ни разправяхте, — парира Сидоряхин, — че червените линии трябва да се рисуват с червен цвят. Ето, даже съм си записал! А пък ги рисувате със синя писалка. Това сега какво е, червени линии ли са по Вашему?
— Впрочем, да, — отбелязва Недозайцев. — Аз Ви питах и за синия цвят. Вие какво ми отговорихте?
Неочаквано Петров бива спасен от Ленчето, която изучава наброската му с интерес от своето място.
— Струва ми се, че разбирам, — казва тя. — Вие сега нямате предвид цвета, нали? Това тук е за, как го нарекохте? Перпер-нещо си?
— Перпендикулярност на линиите, да, — благодарно отвръща Петров. — Тя не е свързана с цвета на линиите по никакъв начин.
— Край, окончателно ме оплетохте, — заявява Недозайцев, местейки поглед от един на друг участник в съвещанието. — Сега, с какво имаме проблем? С цвета или с перпендикулярността?
Морковова издава разтревожени звуци и клати глава. Тя също се е оплела.
— И с едното, и с другото, — тихо казва Петров.
— Нищо не мога да разбера, — казва Недозайцев, гледайки в сплетените си палци. — Значи, имаме задание. Необходими са всичко на всичко седем червени линии. Разбирам да бяха двайсет!... Но не, само седем са. Задачата е проста. Нашите клиенти искат седем перпендикулярни линии. Така ли е?
Морковова кима.
— И Сидоряхин също не вижда проблем, — продължава Недозайцев. — Прав ли съм, Сидоряхин?.. Ето на. Та, какво ни пречи да изпълним заданието?
— Геометрията, — с въздишка отговаря Петров.
— Ами просто не й обръщайте внимание и толкова! — произнася Морковова.
Петров мълчи, опитвайки да събере мислите си. В мозъка му се раждат една след друга цветисти метафори, с които да илюстрира на околните сюрреализма на ставащото, но за беда, всичките се изливат в словесна форма, започваща неизменно с израза "М... му!", съвършено неуместен в рамките на деловата беседа.
Като се уморява да чака отговор, Недозайцев произнася:
— Петров, отговорете ми просто — Вие можете ли да се справите или не? Разбирам, че сте тесен специалист и не виждате общата картина. Но това не е сложно — да се нарисуват някакви си седем линии. Обсъждаме вече два часа някакви щуротии и не можем да стигнем до решение.
— Ами да, — казва Сидоряхин. — Вие само критикувате и разправяте: "Невъзможно е! Невъзможно е!" Ами предложете ни Вашето решение на проблема! Ами то, с извинение за израза, всеки простак може да критикува. Вие сте професионалист!
Петров уморено казва:
— Добре. Да ви нарисувам две гарантирано перпендикулярни червени линии, а останалите — с прозрачен цвят. Те ще бъдат прозрачни и няма да се виждат, но ще ги нарисувам. Устройва ли ви?
— Устройва ли ни? — обръща се Морковова към Ленчето. — Да, устройва ни.
— Само още поне един чифт със зелен цвят, — добавя Ленчето. — И още, имам един въпрос, може ли?
— Да, — с мъртвешки глас й разрешава Петров.
— Може ли едната линия да е във формата на котенце?
Петров мълчи няколко секунди, след което пита, не вярвайки на ушите си:
— Какво?
— Ами, във вид на котенце. Мъничко коте. Нашите потребители обичат малките животники. Би било много хубаво...
— Не, — отвръща Петров.
— Защо?
— Ами вижте сега, аз, разбира се, мога да ви нарисувам котка. Не съм художник, но мога да пробвам. Обаче това вече няма да е линия. А ще бъде котка. Линия и котка са две различни неща.
— Котенце, — уточнява Морковова. — Не котка, а котенце, такова мъничко, симпатичничко. Котките по принцип...
— Както и да е, — клати глава Петров.
— Съвсем няма начин, така ли?... — разочаровано пита Ленчето.
— Петров, поне да бяхте я изслушали докрай, — раздразнено се намесва Недозайцев. — Дори не я изслушахте, а вече казвате "не".
— Разбрах Ви мисълта, — тихо казва Петров, без да вдига поглед от масата. — Но да се нарисува линия във вид на котка е невозможно.
— Добре тогава, няма нужда, — съгласява се Ленчето. — А птиченце също ли няма да стане?
Петров мълчаливо вдига очи към нея и тя всичко разбира.
— Добре тогава, няма нужда, — повтаря тя.
Недозайцев удря с длан по масата.
— Тъй, на какво се спряхме? Какво правим?
— Седем червени линии, — отговаря Морковова. — Две с червен цвят и две със зелен, останалите - с прозрачен. Нали така? Правилно ли съм ви разбрала?
— Да, — потвърждава Сидоряхин, преди Петров да е отворил уста.
Недозайцев удовлетворено кимва.
— Отлично... Е, това ли е всичко, колеги?... Да вървим?... Има ли още въпроси?...
— Ау, — сеща се Ленчето. — Имаме и червено балонче! Можете ли да го надуете?
— О, вярно, — додава Морковова. — Дайте и това да го обсъдим веднага, да не се събираме два пъти.
— Петров, — обръща се Недозайцев към Петров. — Можем ли?
— Какво отношение имам аз към балона? — пита Петров изненадан.
— Ами червен е, — пояснява Ленчето.
Петров тъпо мълчи, само върховете на пръстите му потрепват.
— Петров, — нервно се интересува Недозайцев. — Можете ли да се справите с това или не? Елементарен въпрос!
— Ами, — внимателно започва Петров, — по принцип, разбира се, мога, но...
— Добре, — кима Недозайцев. — Идете в командировка и го надуйте. Щом трябва, ще ви начислим командировъчни.
— Може ли утре? — пита Морковова.
— Разбира се, — отвръща й Недозайцев. — Мисля, че няма да имаме проблем... Е, това ли беше всичко?... Отлично. Продуктивно поработихме... Благодаря на всички и довиждане!
Петров примигва няколко пъти, за да се върне в обективната реалност, после става и бавно се влачи към изхода. На самата врата го настига Ленчето.
— Извинявайте, може ли да Ви помоля нещо? — изчервява се тя притеснено. — Може ли като надувате балона... да го надуете във формата на котенце?...
Източник
|
|
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie23]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley23.gif)
![[smilie22]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley22.gif)
![[smilie2]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie2.gif)
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
И сега няма да знам колко да им снеса в краят на годината.
![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram