Автор: Lalinda
Дата: 14-03-11 10:29
В помощ на младия жанров фотограф (превод от френски на моя милост):
В класическата живопис йерархията на жанровете била следната: “Историята, портретът, пейзажът, морето, цветята, плодовете”.
Тази йерархия на жанровете била кодифицирана през 1667 г. от Андре Фелибиен в един от предговорите на Конференциите на Академията:
« Този, който перфектно прави пейзажи, стои над онзи, който прави само плодове, цветя или раковини. Този, който рисува живи животни, заслужава по-висока оценка от онези, които показват само мъртви вещи и вещи без движение, и тъй като човешкото лице е най-съвършеното Божие творение на земята, сигурно е и че този, който става имитатор на Господа, рисувайки човешки фигури, е много по-съвършен от останалите... Художник, който прави само портрети, няма все още това висше съвършенство на Изкуството и не може да претендира за честта, оказана на по-учените. Затова трябва да се премине от една единствена фигура към изобразяването на няколко фигури заедно; да се пресъздаде историята и баснята; да се изобразят великите действия, така като правят историците, или приятни сюжети, както правят поетите; и отивайки още по-нависоко, да се прикрият, чрез алегорични композиции, под воала на баснята, добродетелите на великите личности и най-висшите тайни. »
Така, ако се опираме на текста на Фелибиен, йерархията на жанровете би била следната, тръгвайки от най-малко благородния към най-благородния жанр:
· Пейзаж
· Морски пейзаж
· Натюрморт с плодове, цветя или раковини
· Натюрморт с дивеч, риба и други животни
· Живописване на животни
· Жанрови сцени
· Портрет
· Историческа живопис
· Алегорична живопис
Тази йерархия имала смисъл само за Академията на Стария режим.
Жанровете били класифицирани в зависимост от трудността им.
Така, историческата живопис била считана за най-трудния жанр, тъй като изисквала от художниците най-много компетенции (композиция, пейзаж, натюрморт, анатомия, портрет...).
Историческата живопис съдържа, априори, всички останали жанрове, които са й подчинени.
Така, през XIX в. публиката ще обръща все по-малко внимание на тези норми, а романтичните художници, например, ще бъдат онези, които първи ще претендират да са истинските пейзажисти.
(Интересна забележка за поетите и приятните сюжети - следва ли да считаме тези, които искат да се снимат само хубави неща, за... поети?)
(Впрочем, тези с алегориите и днес имат по-голям успех от просто пейзажистите, портретистите или натуристите - не смятате ли?)
|
|