Автор: icer
Дата: 10-03-11 11:57
Айде пак избрани пасажи, пък който има глава да мисли. Има си цитирани закони и извадки от Държавен вестник.
Кое не е вярно Дими? Смееш ли да отречеш!!!
Кооперирането на земеделските стопани по различни профили на земеделското производство и реализация на продукцията до 1944 г. се развива по принципи и структура, съответстващи на тези в останалите държави в Европа. Дотогава България е на второ място в света по развитие на кооперативното движение след Дания със създадените главно след Първата световна война потребителски, кредитно-спестовни и земеделски кооперации.
Организираните отдели за колективна обработка на земята нямат нищо общо с модела на колхозите в СССР, а сдруженията използват принципите на кооперирането в Европа:
* Членството е доброволно;
* Всеки получава възнаграждение спрямо вложения труд;
* Всеки получава рента за вложения дялов капитал от земя, инвентар и пари;
* Земята остава собственост на всеки член и има правото участва в сдружението съобразно своя интерес;
* Управленският състав се избира и отчита пред Общото събрание на членовете-кооператори.
В принципите на комунистическата идеология е заложено, че „частната собственост ежедневно, ежечасно, ежеминутно ражда капитализъм“. Преустройването на частната земеделска собственост и лишаването на селяните от собственост е процес, който започва с Петия конгрес на БКП през 1948 г.
Със Закон за изкупуване на едрия земеделски машинен инвентар (ДВ 48/1948) е извършена експроприация на трактори, плугове, вършачки и прикачен инвентар в селата.Съгласно чл. 4 от закона, машините са оценени при крайно неизгодни цени, но дори и определената цена за старо желязо не е изплатена на стопаните.
Това действие на държавата нанася унищожителен удар по частната инициатива, частното земеделие и ощетява всички частни земеделски стопани.
През 1950 г. се определят непосилни и задължителни държавни доставки от декар обработваема площ, независимо от характера на земеделското стопанство. Селяните непредали зърно, добитък за месо, мляко, яйца и други държавни доставки по определени ниски цени са осъждани по бързата процедура на продължителни срокове затвор за вредителство.
Без да са извършени доказани противодържавни действия, без да са проведени съдебни или други законови процедури, земеделски стопани са определяни като кулаци и с най-общо формулирани обвинения са приобщавани към вредителите, към неблагонадеждните граждани, гражданите неприемащи политиката на новата власт. Следва показното действие „разкулачване“, с което се респектират всички техни съселяни. Така са отнемани гори, земи и селскостопански инвентар или е провеждано изселване. В издаваните характеристики на членовете на семействата им е вписвано „народен враг“ и „кулак“, с което завинаги са променяни човешки съдби.
С постановление на МС и ЦК на БКП № 5/05.01.1951 г. за подготовка и провеждане на пролетната сеитба и отглеждане на есенните посеви през 1951 г. с т. 3, ал. 2 и ал. 3 се разпорежда на всички притежатели на земеделска земя в землища в други населени места (наричани „перекендоплатци“) да заявят посевния си план до 10.01.1951 г. Постановлението е публикувано и разпространено заедно с изтичане на срока за деклариране на собствеността. Практически всички собственици са нарушители и земята им е конфискувана от т. нар. Т.П.С. комисии с процедура „отчуждаване“ на собствеността и предаване на местните ТКЗС.
* С разрастването на ТКЗС, особено след акциите за масовизация през 1950-1952 и 1956 г., т. нар. „частници“ са принуждавани от местната държавна власт да напускат собствените си законни земеделски имоти и са оземлявани в края на землищата и в най-неплодородните земи. Със силата на принудата с тези действия са погазвани всякакви законови принципи за собственост и съответните правни документи за това. Това преместване обрича селяните на много труд и мизерни доходи.
Поради ниската ефективност в земеделието и намаленото производство, през 1956 г. ЦК на БКП е принуден да вземе решение за освобождаването от резерва на 50 000 t жито и за закупуване и внос на други 100 000 t за изхранване на населението. През 1959 г. на заседание на Политбюро на БКП отново е решено да се внесат концентрирани фуражи за нуждите на животновъдството в размер на 150 000 t.
Окончателно е разрушен принципът за коопериране и доброволността. Липсва материална заинтересованост за по-добра работа. Селянинът е отчужден от земята и се превръща от стопанин в чиновник, обработващ земя.
|
|