Автор: Lalinda
Дата: 08-03-11 21:33
Фридрих Хьолдерлин
Средина на живота
С жълти круши
И пълен с диви рози
Брегът виси над езерото,
Вие, дивни лебеди,
Пияни от целувки,
Потапяте глави
В свещенотрезвата вода.
Горко ми, ах, къде цветята ще намеря,
Зима щом настъпи, а къде ще са
На слънцето лъчите
И на земята сенките?
Стени се извисяват
Безмълвни и студени, посред вихъра
Проскърцват ветропоказатели.
1802
НА ДИОТИМА
Светлината на света
Хубав живот! Като нежните пъпки през зимата крееш,
Сред остарелия свят ти разцъфваш потайно, сама.
С обич стремиш се навън, да се сгрееш на пролетен лъч,
За да се стоплиш, подиряш сега младостта на света.
Твоето слънце, прекрасното време, е вече залязло,
Днес в мразовитата нощ урагани се гонят с ненавист.
1797
Превод Венцеслав Константинов
|
|