PHOTO FORUM /PHOTOGRAPHY/ALBUM/BAZAR

Authors and albums

Contests

Awekening - contest

Category

Рекламирайте тук Затвори

Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.

Платени обяви

Как да рекламирам?

Нова тема

Всички теми

Към тема

Теми - forum: Клубен живот

първа

1 2 3 4 5 6 всички

напред

последна

"Изборът" на ромските деца

Автор: ffwd
Дата: 14-06-10 22:21

Поради силния интерес към темата в този форум. [smilie24]

https://photo-forum.net/static/forum/2010-06/lfij2590.JPG
http://www.dnevnik.bg/shimg/zx450y250_917024.jpg

"Аз съм ромка и живея в България. Това е моята родина. Малкото ми сърце се разкъсва от съжаление, че някои в тази страна гледат на нас, ромите, като на втора ръка хора." Така започва есето на момиче от шести клас, спечелило първа награда в конкурс на тема "Да си ром в България през 2010 г.".

Конкурсът е обявен от "Фейсбук" групата "Солидарна България", по обхват е регионален и е със скромен награден фонд, осигурен от анонимно частно дарение. При все това или именно заради това предизвиква неочакван отклик сред ромските деца от един град, и по-точно в ромското училище на този град.

Защото им дава възможност да се изявят, да бъдат чути, да им се зарадват, да ги наградят най-сетне в едно общество, което ги мрази, или в малко по-добрия случай се прави, че не ги вижда.
Но те са там, т.е. тук. И те имат мечти. Перспективите им обаче, уви, не са много по-различни от онази безпощадна реплика във филма на сръбския режисьор Александър Петрович "Срещал съм и щастливи цигани": "У чисточу или да си курва."

Да работи в чистотата или да проституира – това е изборът

на младото ромско момиче, добрало се само до столицата. Е, има и други две възможности за ромите – просия и престъпност. Това предлага родината. А родината сме ние, затова няма как да им обърнем гръб, това ни засяга пряко и ни се връща тъпкано.

Ясно е, за да имат ромите и други възможности извън гореизброените, за да има с какво да се изправят пред масовите ни предразсъдъци и да си изкарват достойно хляба, изходът е един - училището. Каква обаче е картинката там в това отношение?

На скорошна конференция във връзка с проектозакона за училищното образование работна група от ромски неправителствени организации се срещна с представители на министерството на образованието, за да представи свои предложения към нормативния акт. Бяха изнесени впечатляващи факти: 30% от българските ученици са от малцинствата.

Същевременно от 100 ромчета в първи клас едва 14 учат средно образование (сетете се къде отиват останалите). Основното настояване на хората от ромските организации е за интеграция и интеркултурност на образованието; да се въведе гражданско образование; да спре практиката ромите да живеят в гета и да учат в гета; директорите на училища да смесват децата от малцинствата с останалите, а не да им отказват записване и да ги изолират.

Учителка от Видин разказа, че имат успех с интеграцията, но е трагично положението в ромските училища. Там в най-добрия случай вратите се заключвали, а учителките гледали сутрин сериали, докато децата правят бог знае какво в стаите (което все пак е по-добре от това да го правят навън). Ромските активисти виждат голям проблем в регионалните инспекторати и в кметовете, които според тях дирижират сегрегацията.

Свикнали сме да мислим, че ромите са мързеливи, не искат да учат, но

всъщност какво и къде да учат, какво им предлагаме

Струва ми се, най-неприятното следствие от изговореното на конференцията е, че настъпва вторично затваряне - ромските родители си казват "защо да пращам децата на училище, като от него няма никаква полза". И ги обричат отново на омагьосания кръг в гетото: безпросветност-безработица-бедност-озлобление-насилие-изоставени деца и т.н.

По мои откъслечни наблюдения текат и обратни процеси, и то именно "отдолу", в по-малките градове. Недостигът на ученици за сформиране на паралелки, особено в горния курс, кара учителите като апостоли да предприемат обиколки из махалите и да убеждават родителите да записват децата си на училище.

Всяка спечелена душа е малка победа. И доколкото са разбрали, че от това зависи хлябът им, в повечето случаи тези учители не правят разлика между учениците си, отнасят се еднакво към всички, стимулират и ромските деца да не се отказват от ученето. Нуждата разделя, но оказва се, може и да събира. Крехката стена на благоденствието, която уж ни охранява, все повече изтънява, особено в днешните времена на криза.

Впрочем момичето, с чиито редове започнахме, в пети клас било откраднато за булка, но после я върнали.

Вместо да пише есета, можеше да е една от онези 12-13-годишни родилки

за които детството, свободата, развитието, бъдещето – всичко свършва. Зад патетичното й възклицание по-нататък в есето "Майки, не продавайте чедата си, като ги харизвате в чужд дом малки! Животът е пред тях, прогледнете, не бъдете слепи!", стои реален опит.

Въпросът е какво могат да направят тези майки – самите те лишени от образование, професия, нормален доход, зависими от мъжете и родителите си, съсипани от раждания, недоимък, домашно насилие. И все пак обръщението е основателно, именно майките закрилят и съчувстват, именно те са по-адаптивни, по-гъвкави, по-малко консервативни от бащите.

Какво гарантира на въпросното момиче, че ако сватосването й се е разминало в пети клас, няма да я сполети пак година-две по-късно? Ще ми се да вярвам, че си е извоювала известни гаранции тъкмо чрез награденото есе, че спечеленото с писане и ум може би ще помогне не само на нея, но и на сестрите и братята й.

И така по уж обиколен път стигаме отново до училището. То е основният фактор срещу чудовищната краткост на детството, срещу бедността и експлоатацията на жените и децата от малцинствата. Но училището трябва да се докаже в тази си функция – включително пред консервативните бащи от гетата.

Трябва да ги убеди, че ще имат полза от дъщерите си и ако учат достатъчно дълго, а не само ако ги продават като невръстни булки. Че синовете им ще станат мъже и ако не се женят на 16. Това трябва да е една от големите каузи на днешната образователна реформа. Ако не искаме да се потвърди репликата на един от участниците в конференцията: "Министерството на образованието превърна сегрегацията в жива дискриминация."

* Авторката е старши асистент по теория на литературата в НБУ и главен редактор на списанието за университетска култура СЛЕДВА