Автор: Lalinda
Дата: 15-02-10 21:50
Веднъж слушах една наша ромка по радиото да казва, че като влезе в някое кафе по Шан-з-Елизе, на никой не му идва наум да я гони оттам...
Разбира се, че ще предпочете Париж пред София.
И аз така.
Това за емигрантите в парка ми напомня и за "В очакване на Годо".
***
Преди петнайсетина години, докато бях там на специализация, взе, че ме заболя зъб... И шефката ми ме прати при някакъв зъболекар, който се занимавал именно със социално слаби и неосигурени... Каза ми да му платя услугата и да представя фактурата на института, в който работех.
Та, човекът няколко пъти работи по зъба, но след това изчезна някъде и така и не можах нито да му платя, нито да взема фактура... И шефката ми каза да забравя и не се притеснявам, щом бил заминал... Просто го нямаше никакъв седмици наред след това...
Та, втория път като отидох, ми каза да използвам намалението, както му казват тук, и да си оправя всички зъби за тяхна сметка.
Е, не можах, защото зъбите ми бяха здрави до един и нямах такива проблеми, а онзи, който техният човек ми прави, тук покрих с коронка...
От щастливците с редките зъби съм (нали сте чували, че хората с редки зъби са щастливи - така поне казваше баща ми и бе щастлив - между такива зъби не се задържа нищо и не се развалят!). А и старостта не е страшна, както е рекъл Уди Алън, ако на младини добре си се грижил за зъбите си!
|
|