Автор: mayflowerbg
Дата: 09-01-10 10:10
След почти 30 години "тютюнев стаж", вече 5 години откакто ги отказах, уж окончателно. Но през октомври, вече м.г., по време на доста напрегнат разговор, посегнах към цигарите на събеседника си, ей така - машинално, без да се замисля. Запалих една и я изпуших, без дори да ми се завие свят, да ми стане гадно или да се закашлям. Рекох си, баси, все едно никога не съм ги спирала - пушачът си остава пушач за цял живот. И така, продължих да муфтя околните около седмица, докато на едно парти, полято с доволно количество алкохол, изведнъж ми стана гадно още на първата третина от цигарата, усетих отвратителния вкус и се потресох. Това беше последната - дори не я изпуших до край. Реших,че каквото и да става в главицата ми, няма повече да си тровя организма - за нищо и никой на света. Достатъчно други проблеми си имам, решението на които не зависи от мен МАЙНАТА ИМ НА ЦИГАРИТЕ - с тях поне мога да се справя
Няма нищо по-вкусно от хапването и пийването без цигарен дим Е, разбира се, в началото се напълнява, но после всичко си идва на мястото - особено ако решиш да не се оставяш на течението и вземеш допълнителни мерки - повече плодове и зеленчуци, разходки, фитнес и т.н.
Та това на ИмператорЪТ - моем да пушим, моем и да не пушим - не става! Като моем да не пушим, защо изобщо да пушим тогава?
А който не може да не пуши, да си се трови, ама самосиндикално. Омръзна ми да ме одимяват в кафетата и ресторантите, омръзна ми, като си купя храна от магазин, опаковката да вони на цигарен дим. Който не усеща вонята, значи му се е повредило обонянието. Тук да отворя една скоба и да попитам - знаете ли кой е коренът на думата "обоняние"
Публикацията е редактирана (09-01-10 10:19)
|
|