Автор: NeDDRaG
Дата: 03-12-09 10:29
Мда... В трояново имах доста инструменти. И доста кабел използвахме. Един фатмак, фодеше се комендант на гарнизона, един път ме вкара в ареста за напускане на поделението - отидохме да вечеряме в стола на рудника в селото, че бяхме изпуснали тази в поделението (трабваше да свършим едни неща, щото щяха да идват разни шапки на високи постове). На другата сутрин естествено ни изкарват, като фатмака отнесе яка кавга. Ама ни лъснаха кубетата. Както и да е. Два месеца след това на същия фатмак му трябвало 2-3 метра кабел някакъв. И ме среща той с два топа по 100 метра кабел и ми вика:
- Дай 2-3 метра кабел.
- Нямам.
- А това какво е?
- Кабел
- Ми значи имаш.
- Този не е мой.
- Ми нищо де, дай от него.
- Ми как да ти дам, като не е мой.
Така си лафихме доста, до като не дойде подполлковника, казах на фатмака да иска от него. Оня го прати в магазина.
Другия фатмак - идва и иска свредло 10 мм. Имах едно, дадох му, като му казах, че ми трябва и да внимава, да не го счупи. Щото в склада имаше, ама беше петък, след 17:00, склада затворен, няма кой да го отваря, а имахме работа за събота и неделя. Взима го оня, ама сякаш му казах "Счупи го.", а уш само дърво щеше да пробива.. След 15 минути ми връща опашката и иска друго. Казвам му, че нямам. Да, обаче той вижда едно в инструментите на бригадата, дето правеше ламперии по кабинетите и го взима. Казвам му, че не може да го вземе, щото не е мое и т.н. Оня не чува и тръгва да излиза. Точно на вратата, тъкмо я отваря, аз слагам един крак и той не може да излезе следва кавга, да ви върне свредлото. След бурни разправии, аз се докопвам до него и ми викам:
- А сега си свободен.
Леле, тоз фатмак като се разпеняви, как аз, млад сержант, ще му давам свободно. Ма вика, крещя, аз си влязох в работилницата и си бачкам. Оня си крещи. Викам - "Крещи си, не ми пречиш." По едно време идва нашия лейтенант, дежурен по поделение. умря от смях, като разбра какво е станало. Даде му свредлото, оня точно след 15 минути върна о него счупено.
|
|