Автор: Amigo
Дата: 03-12-09 00:29
През 1953 г. астрономи откриха в Космоса големи обекти, които първоначално бяха приети за астероиди. Но скоро се изясни, че обектите са разположени на много висока орбита над земния Екватор. Сред обектите имаше мащабни тела, които можеха да бъдат единствено космически кораби.
След съгласуване с президента Съветът за сигурност на САЩ при решение за засекретяване на информацията за обектите или за преиначаването и във вид на дезинформация, ако пресата надуши нещо. В съвместна директива с ЦРУ Агенцията за национална сигурност реши да активизира разработката на технически и аналитични средства в рамките на проект „Платон".
Системата за контрол на радиокомуникациите „Сигма" успя да установи периодичен обмен на сигнали с извънземните кораби.
Нарочно разработена програма, основана на логическа комбинация от сигнали в двоичен код, позволила да бъде привлечено вниманието на пришълците, а по-късно да се осъществи подобие на информационен обмен между орбиталните кораби и Центъра за радиотехническо разузнаване. Сравнително дълго нямаше отговор на въпроса какви са намеренията на пришълците.
Прелом в тревожната ситуация настъпи на 20-21 февруари 1954 г. През нощта на 20 февруари близки до президента сътрудници открили, че той е изчезнал и никой не знае къде се намира. В ранното утро Айзенхауер бил открит в Лос Анджелис. Спешно била изготвена правдоподобна версия за пътуването на президента - посетил познат зъболекар заради паднала през нощта пломба. Специалните служби осигурили подходящ зъболекар, който да задоволи журналистическото любопитство.
Междувременно заедно с малка група съветници Айзенхауер се приземил в района на най-голямата база на ВВС „Едуардс". Целта на посещението му там била да участва в предварително подготвена среща с представители на извънземна раса.
След почти пет десетилетия станаха известни някои подробности от първия контакт на най-високо ниво. Един от първите, който повдигна завесата над най-строго пазената тайна на XX в., бе Джералд Лайт - директор на фонд за специални изследвания. Той бе сред съветниците на Айзенхауер, придружили го при посещението му в база „Едуардс".-"Влизах в състава на групата заедно с франклин Алън. Едуин Ноърс - бивш финансов съветник на президента Труман, който имаше задача да анализира евентуалните икономически преимущества от контакта с хуманоидите, двама високопоставени военни и кардинал Джеймс Франсис Макинтайър - представител на Ватикана - разказва Лайт. - Президентът и съветниците му решиха, че негласната поддръжка на Ватикана ще бъде от полза. След дълги проверки и попълване на документи ни разрешиха да влезем в малко охраняемо помещение."
Всички членове на групата били възбудени от предстоящата среща с това, което доскоро са смятали за фантастика. Отворила се странична врата, през която влязъл Айзенхауер. Напомнил на присъстващите отговорността на мисията им и задължението да пазят тайна.
От други източници е известно, че след първия контакт на 21 февруари са проведени още две или три срещи с пришълците. На едната присъствал Айзенхауер, на другата - представители на Агенцията за национална сигурност и доверени лица от президентската администрация. Преговорите и подписаният договор не били от името на цялото човечество, а в интерес на икономическите, военните и политическите върхове на САЩ.
Чарлз Л. Саггс - бивш командващ на флота на САЩ, също участвал в групата в база „Едуардс", на съвещание по проблемите на НЛО през 1991 г. споделил впечатленията си за първия контакт с хуманоидите. „Заедно с няколко офицери трябваше да посрещнем извънземните посетители непосредствено на мястото на приземяването им. Един от офицерите обърна внимание на странен кръгъл облак, който се снижаваше почти вертикално, като същевременно се клатушкаше като махало. След минута видяхме двойно изпъкнал апарат с диаметър около 10 метра. По матовия му метален корпус играеха светлини. Увисна на височина 3 метра и от дъното му се отделиха телескопични опори. После с леко жужене докосна земята. Почувствахме, че въздухът се насища с озон."
Възцарила се абсолютна тишина. Изведнъж в корпуса се появил малък овален отвор, през който „изплували" две същества. На пръв поглед почти не се различавали от хората. Едното се спуснало върху бетонната площадка на кацането, другото останало в апарата. Пришълците били високи около 2 м, стройни, удивително еднакви. Имали светли дълги до раменете коси, сини очи и безцветни устни.
Онзи, който слязъл на земята, с жест показал, че не може да се приближи до хората и е необходимо да се спази тази дистанция. Създавало се впечатление, че се движел като върху въздушна възглавница, сякаш подметките му не докосвали земята.
Според директора на ЦРУ Уилям Колби при първите срещи не било постигнато съгласие, което да удовлетворява президента. Представителят на извънземната раса, обитаваща друга планетарна система, поставил редица неизпълними условия. Пришълецът ултимативно изискал да не се влиза в контакт с расата, известна като „сиви" хуманоиди и обещал да помогне на хората да се освободят от присъствието на тези „безжалостни завоеватели". Пришълецът заявил, че неговата раса желае да издигне духовното и интелектуалното ниво на земните жители.
На въпроса на Айзенхауер дали хуманоидите са готови да дадат свои нови технологии последвал отказ. Пришълецът добавил, че е необходимо да бъдат преустановени следващите разработки на нови видове оръжия. С това преговорите прекъснали. При анализа на първите преговори сред президентските съветници възникнали разногласия, че не е бил направен опит за постигане компромисно решение.
Говорейки за „добри" и „лоши" пришълци, трябва да се отбележи, че през 50-те години на XX в. Франсис Суон, сътрудничка на ЦРУ и на президента Айзенхауер, с уникални сензитивни способности, притежавала информация, че само расата на„скандинавския"тип извънземни има за цел да спаси Земята на ядрено унищожение. Но расата на „сивите" успяла да измести присъствието на „скандинавската" на нашата планета. Едните и другите оставили свои представители сред хората.
Уилям Купър, представител на ЦРУ в Тихоокеанския флот, който имал достъп до секретни материали, уточнява, че след неуспешните февруарски преговори били организирани две срещи с други извънземни раси, сред които и със „сивите". Срещите се провели през 1954 г. в базата на ВВС „Холоман" в Ню Мексико.
„Сивите" казали, че обитават една от планетите в съзвездие Орион, че расата им е на изчезване заради променените условия на планетата и са принудени да търсят начин да съхранят расата си. По нареждане на ЦРУ Робърт Еменегджър и Алан Сандлър заснели документален филм за срещата с пришълците през 1971 г. в същата база.
Договорът със „сивите" от 1954 г. според свидетелството на Уилям Купър съдържал следните клаузи:
- хуманоидите няма да се намесват в земните дела;
- хората /има се предвид САЩ/ ще запазят в тайна присъствието на пришълците на Земята;
- пришълците ще помогнат на САЩ /само на тях!/ с технологии;
- разрешава им се да отвличат определен брой хора за провеждане на генетични изследвания с цел контрол на развитието на човешката раса;
- задължават се да връщат отвлечените, като предварително изтрият спомените им за преживяното.
- Геологът Фил Шнайдър, който работел в секретна програма за изграждане на подземни военни бази, твърди: „През 1954 г. администрацията на Айзенхауер пренебрегна конституцията и сключи със „сивите" договор, известен като „1954 Greada". Въз основа на този договор Агенцията за национална сигурност разработи проекти за модернизиране на съществуващите и изграждане на нови подземни военни бази за съвместно използване от хората и извънземните."
Майкъл Уолф - специалист по физика и информатика и сътрудник на Съвета за национална сигурност, бивш съветник на президента Клинтън по въпросите за ВЛО, признава: „Договорът на Аизенхауер никога не е бил ратифициран, като изисква конституцията."
Много участници в преговорите отбелязват натиска от страна на извънземните и невъзможността на хората да бъдат техни равностойни партньори заради технологичната си изостаналост - пришълците недвусмислено показали, че могат да унищожат човешката цивилизация,запазвайки отделни индивиди за биологичен материал.
Филип Корсо, полковник от запаса на американската армия, пише в мемоарите си: „Оказва се, че се предадохме на най-агресивната от извънземните раси. Тя ни диктуваше условията." През 1955 г. става ясно, че пришълците са измамили Аизенхауер и са нарушили договора - отвлекли стотици хиляди хора не само от САЩ, но и от Европа и Азия, повечето от които не били върнати.
На съвещание на щабовете на армиите на САЩ през 1955 г. генерал Дъглас Маккартър заявил, без да споменава за договора: „Световните нации трябва да се обединят, защото следващият глобален военен конфликт ще бъде междупланетен. Земните народи в близко бъдеще трябва да създадат единен фронт срещу масираното нахлуване на агресивни извънземни раси." В началото на 70-те години споменаването на хуманоидите от т. нар. скандинавски тип в донесенията на ЦРУ постепенно намаляло, докато напълно престанало. Същевременно активността на „сивите" хуманоиди се увеличила. Те създавали свои бази без да имат разрешение от което и да е земно правителство.
Отбелязва се и засилено присъствие на хуманоидите на Луната и в космическото пространство - най-вече около орбитите на Юпитер и Сатурн. Въоръженият конфликт с пришълците в подземната база за съвместно ползване 8-4 в щата Невада окончателно убедил американските правителствени кръгове, че ситуацията е излязла от контрол.
По-нататъшното укриване на извънземното присъствие станало безсмислено. В много райони НЛО се появявали по-често от земните самолети. Отвличането на хора и масовото осакатяване на животни нараснали. Агенцията за национална сигурност на САЩ потърсила стратегическо решение на проблема, което накарало сената да помисли за разсекретяване на контактите с пришълците.
Въпросът за извънземното присъствие бе обсъждан на 21-25 януари 2004 г. на закритата сесия на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. Това съществено увеличава шанса човечеството да узнае за тайните преговори с пришълците.
|
|