Автор: ejko
Дата: 29-10-09 16:57
Нещата си съществуват, това е вярно, но това какво обще има с времето и пространството? Тях можем да ги отречем без да посегнем на това което съществува. Те са фикция, термин, някакъв мисловен каламбур, а не част от обективната реалност. Все едно, ако отрека приятелството, това да означава, че отричам че човек съществува...! Дори "разбирам и не разбирам" би трябвало винаги да е абсолютно. Какво значи "не можем да разберем сега". Това означава абсолютно не разбираме. Ако разбираме нещо, то тогава го разбираме абсолютно. Сега и после са някакви прояви на суетата, с които се опитваме да забулим незнанието си или да възхваляваме невежеството си.
Според мен и времето и пространството са еманация на човешкия комплекс за несигурност. С едното набавяме нужната ни стабилност, а с другото подклаждаме вродения си комплекс за смъртност.
В крайна сметка ставаме нещо като малки елчици, които броят дни, години и измерват градуси, вместо да приемат нещата по някакъв по- отговорен и абсолютен начин...
Публикацията е редактирана (29-10-09 16:59)
|
|