Автор: Lalinda
Дата: 27-10-09 10:23
Баща ми имаше фотоапарат, Зоркий, при това дори не 4, а първият, имаше и фотолаборатория, та и аз като boni харесвах как се появяват образи върху хартия във ваничките. Самото снимане не ме интересуваше, тъй като бях късогледа, а и фокусът при Зоркий се нагласяше знаете как... Имаше едно лилаво и едно жълто петно...
После ходих на кръжок по фотография в Двореца на пионерите - водеше го преподавател или пък студент от Полицейската академия, тогава школа в Симеоново, та ни показваше как се копират и цветни снимки... По онова време не се обръщаше кой знае какво внимание на самото снимане - оставяха ни да си снимаме кой как намери за добре, но ни учеха да проявяваме.
После баща ми ми купи кинокамера и съвсем зарязах фотоапарата...
Нов фотоапарат си купих чак като станах на 26 г., с парите от спестени стипендии по време на ваканциите. Не бих казала, че съм много запалена... Повече обичам да гледам и да кадрирам, а вече нямам и нужда да правя снимки - научих се твърде добре да гледам (недостатък на късогледите, които имат нужда от това, за да се ориентират в света наоколо).
|
|