Автор: Lalinda
Дата: 03-10-09 12:46
Родителите ми постоянно бяха в командировки, в чужбина или по авариралите заводи у нас и на нощни дежурства...
Виждахме баща ни само в неделя и понеделник (едно време и събота бе работен ден, до обяд) - понякога заминаваше да отстранява авариите още в понеделник вечерта, често пък и прекасвахме летните почивки заради същите аварии... Тъй че, от детството си помня като че ли само подаръците, които ни носеше, и че много ни се радваше.
Излишно е да казвам, че никога не ни забраняваха нищо, не се и налагаше да искаме разрешение да правим нещо, не ни изпитваха, не стояха над главите ни, но пък и по някакъв начин знаехме, че не бива да ги разочароваме... Майка ми пък бе детски лекар и понеже ние самите не боледувахме, грижите й бяха повече за чуждите деца, пък и не само...
В един момент обаче баща ни реши, че единственото, за което съжалява, е че не е настоявал да свирим на някакъв инструмент (иначе пеехме и танцувахме, плувахме, снимахме, учехме езици, но не по тяхно настояване, просто така беше, пътувахме с тях лятно време, както и да е)...
Не помня и някога да сме искали някакви съвети или напътствия от тях...
Но баща ми разказваше много приказки, които вероятно измисляше сам, донякъде като тези на Радичков, понеже бе от същия край, а не помня да четеше точно него... Леле, само как разказваше и каква фантазия имаше!!! И много пееше, цели арии от опери, и рисуваше, правеше шаржове върху квадратни цигарени кутии от Родопи... През уикендите събираше боклука под балконите, услужваше на всички с всичко - зарядно за акумулатор май имаше само той в целия квартал... Та значи, възпитавал ни е най-вече с примера си! Беше и много красив, ходеше с едни дълги бели шлифери и бомбе, ала Кларк Гейбъл и Хъмфри Богарт, и казваше, че вратовръзката е глаголът на интелигенцията, в архива му имаше какви ли не писма от... жени! Но Жената бе само една - майка ни!
Вечна им памет!
Прочее, бе против да замина да уча в СССР, познаваше ги... И все пак заминах...
|
|