Автор: ffwd
Дата: 03-07-09 17:39
http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=left&sql=TWprNE56c3hNQT09OzI5&mater=Mjk4NzsxMA==
Любен Дилов:
Трябва да се гласува за сините, защото „синьото” е:
1. Полезно на по-голямата част от общество – и в миналото, и днес, и в бъдеще. Реформите, които кабинетът Костов направи, бяха спасителни за българите, ефективни и предопределиха бързото икономическо развитие през следващите 10 години. Днес в сините редици бавно се заражда новата икономическа перспектива пред страната. Ако сините или идеите им управляват – бизнесът все по-малко ще се нуждае от държвата, а самата държава ще може да се съсредоточи в образованието, да се обърне повече към социално слабите българи, към големите инфраструктурни и публични проекти. В крайна сметка и за по-бедните българи едно синьо управление ще донесе повече средства и възможности от пропаганднолявото. Както се случи в периода 1998-2001-а година.
2. Синьото извървя дълъг и мъчителен път на постоянно себеочистване, понякога преминаващо в канибалско самоизяждане. Днес „сините” имат рефлекс на самоконтрол, понякога надхвърлящ границите на здравия разум, но при всички случаи много по-ефективен от самоконтрола във всяка една друга политическа сила. Идеята, че безобразията на „нашите” ще бъдат простени, защото са си „наши безобразия”, все още е жива в БСП и НДСВ, доминираща в ДПС и „Атака” и умело маскирана при ГЕРБ. При "Лидер" си е направо „символ верую” на цялата партия. При сините е невъзможна точно заради групите, които постоянно и зорко се следят една друга.
Само един пример ще дам – жестокият начин, с който се саморазправихме с управлението на Софиянски в София беше излишен. Имаше много грешки на Стефан, но последвалите управления на града ясно показаха, че са твърде далеч от неговата ефективност, а днешният фитнес режим на града няма нищо общо с буйния му растеж в периода 1999-2005 г.
3. Синьото все още се ползва със завидно доверие в Европейската общност не само по линия на Европейската народна партия. Това доверие не е панацея, но без него реформите, от които се нуждаем, ще се провеждат много трудно. Защото ще трябва да бъдат отстоявани не само пред българите, но и пред европейските чиновници всеки ден.
4. Ако синьото се научи да не клейми генерално вътрешното несъгласие, то неговото днешно разделение ще се превърне в най-голямата му утрешна сила. Защото обществото на свободни хора толерира свободното отстояване на различията и от постоянния сблъсък на различни възгледи по-ясно се очертават различните възможности. Казано простичко – синьото дава реални основания да смятаме, че най-после е научило, че в спора се ражда истината, а не само учредителни конференции на отцепнически партии.
5. Синьото е на път да прозре максимата, направила САЩ най-силната демокрация в света – „единни в многообразието”. Или поне искрено се надявам, че е така. Може би трябваше повече упорство и по-умело политическо инженерство при съставянето на сегашната синя коалиция, но първите правилни стъпки са факт.
6. След 8 години в опозиция синьото се убеди, че е грешно да „назначаваш избирателите си” в държавната и общинска администрация. Ето защо днес, най-рационална и убедителна програма за намаляване на бюджетните разходи за управление може да се прочете именно в тяхната програма.
7. Синьото най-после откри себе си в средната класа, в дребния и среден бизнес, сред свободните професии. То се убеди, че т.нар. „едър български капитал” по природа е склонен да колаборира с управляващите, независимо от техния цвят и да търси възможности „да си купи послушанието на работниците” – т.е. да олевява. Няма как двигателната сила на обществените промени да е съсредоточена или у хора, които се стремят към монопол, или у мнозинство, което желае само и единствено увеличаване на социалните разходи и намаляване на работното време.
8. Ако получи възможността за управление, изстрадалото последните 8 години синьо най-после ще има смелостта да се обърне към нацията с посланието за „кръв, пот и сълзи”, за предстоящите трудности, без да го залъгва с месиански очаквания. Казано на шега – Иван Костов вече не може да е месия, освен за много малък брой негови твърди фенове. Той вече може да е рационалният, признаващ ужасяващите изпитания, които предстоят на всички ни, държавник. Той няма нужда от месиански образ, какъвто му чертаят някои. Има нужда да подчертае убедителността си на мъдър политик, преживял 2 и 200. Всеки глас, всяка партия, които се присъединяват към Синята коалиция затвърждават този образ – необходим не само на самия Иван Костов, но най-вече на бъдещето управление.
9. Без синьото в следващия парламент наистина всеки ще може „да си легне” с всекиго, поради отсъстващата изначално демаркация на моралните различия в обществения живот. Няма политическа формация в България – колкото и да се самопровъзгласяват за десни, европейско-народни и т.н. – която да се отъждествява недвусмислено с определената от кабинетите на Филип Димитров и Иван Костов обществена тенденция. Разделението „комунизъм-антикомунизъм” все повече се замества от разделението „гражданство – мафиотизирана политика” и при това противопоставяне сините категорично се отъждествяват с гражданството.
10. Синьото управление в момента е единственото, което не може по презумпция да бъде обвинено в безпощадно отношение към природата на България. Големите посегателства над горите, презастрояването на Черноморските и планинските ни курорти, перверзната „целесъобразност” при въвеждането на зоните от „Натура 2000” се случиха при управлението на НДСВ, БСП и ДПС и при отчетливата и ясна съпротива на СДС, ДСБ, "Гергьовден" и отделните земеделски партии. Надигащите се зелени движения, които не гравитират около сините политически идеи, трудно могат да убедят „зелено мислещите българи” в автентичността и добрите си намерения.
11. Подкрепата за Синята коалиция в момента ще е реална подкрепа за сериозни и спешни реформи в българското образование. Реформи, които са не просто необходими, а жизнено важни за оцеляването ни като нация в изключително агресивната среда на общ европейски пазар на труда. Днес по особено драстичен начин се виждат плодовете на 8 години волунтаризъм в областта на образованието, на една политика, която на практика беше изместена от агресивен PR и която предполагаше, че с купуването на училищни автобуси се решава въпросът за свободното движение и конкуренцията на знания и идеи в България и света.
12. Управляваща синя коалиция утре ще означава незабавни стъпки към реабилитиране на местната политика, на реалната местна власт. В момента единствено в програмите на партиите от Синята коалиция могат да бъдат видени не лозунги, а поредица от стъпки, които ще дадат делигирани бюджети на районите и кметствата в общините, реално програмно бюджетиране, създаване на второ ниво на самоуправление между общинската и централната власт, истински мажоритарен избор на съветници. С две думи – реална децентрализация и самоуправляващи се общини. И тази философия не е лабораторно създадена, а е се основава на смисъла на Обединена Европа като организация, в която най-силната административна единица е именно общината. Тези реформи не са нужни просто за оцеляването на България, а за преуспяването на ЕС като най-модерната човешка обществена организация в досегашната всеобща история.
13. Аграрната политика, предлагана от партиите в Синята коалиция, е сред малкото казано по темата, напълно лишено от сантименталност и утопични патриархално-наивистични загрижености за българското село. Става дума за икономика, при която действа простото правило купуваш евтино – продаваш скъпо, влагаш малко – получаваш много, и най-вече мислиш в съпоставителни предимства за бъдещето, а не в абсолютни за миналото, когато българските селяни са изхранвали Османската империя.
14. Синя политика по сигурност, вътрешен ред и правосъдие. Не знам дали е „време за добрите”, както твърди не особено оригиналната рекламна кампания на Синята коалиция, но със сигурност е крайно време да дойде времето за лоши неща за лошите. Неработещата съдебна система е част от негативния чеиз на управлението през последните 20 години. В това число и на синьото управление от 1998-2001 година. Най-често реформираната и най-малко реформираната. Заявките на Синята коалиция за промяна на конституцията и сериозни последователни стъпки за независимост и същевременно реален самоконтрол на съдебната власт са спешно необходими, за да оцелее малкото останал смисъл, който хората откриват в съществуването на българската държава. Съдебната система е зона на изключително внимание не само във вътрешен план – тя е и рубежа, по който се сипе най-яростният „приятелски огън” от страна на Европейския съюз. Необходими са решителни, дълбоки и бързи промени с ясни резултати. Двуинстанционно производство по повечето дела, възможност за смяна и отзоваване на съдии при доказан конфликт на интереси, повече самоконтрол, пълна финансова независимост на съдебната от изпълнителната власт и т.н. и т.н. Това са само част от категоричните заявки на сините за промени. Остава да бъдат и промоцирани лицата на Синята коалиция, които бързо да се облекат в обществено доверие, за да ги проведат. Издигането на Неделчо Беронов за президент беше добра първа стъпка в тази посока. По-късните законодателни инициативи в 40-то ОНС – също. Сега наистина е време за решителна гражданаска подкрепа и сме длъжни да я дадем.
15. Синята коалиция е необходимо да бъде подкрепена, за да се прекрати най-после господстващата срамежлива нечестност по отношение службите за сигурност. Осем години след управлението на ОДС службите в България продължават да са най-непрозрачната, най-неефективната и поглъщаща огромни и безконтролни публични средства сфера на управление. Самата система на МВР е с прераздут щат, изключително неефективно управление и с крайно незадоволителни резултати. Службите за сигурност пък страдат от конституционно заложената шизофренна фигура на президента и постоянните, скромни като резултат, опити на парламента да върне гражданския контрол върху тях. В програмите на партиите от Синята коалиция има ясни виждания за необходимите реформи, срокове и желани резултати.
16. Макар да са далеч от смелото признание, че здравната реформа е катастрофирала и трябва да се започне отново, сините политици са сред малкото български държавници, които все още твърдо говорят за радикални реформи в областта на здравеопазването. Неоспорима истина е, че започнатата от тях реформа през 1999-а беше изкривена до неузнаваемост от последвалите упражнения на НДСВ, БСП и ДПС. Резултатите днес са видими за всички. Българското здравеопазване е кентавър, болен от шизофрения и непрекъснато яхан от некадърни здравни министри, монополна здравна каса и алчни фармацевтични компании, умело възползващи се от корупцията в сферата, за да затвърждават монопола си върху здравето. Необходими са спешни реформи, основани върху елементарната представа за добро и зло, каквато само етичната концепция на сините може да наложи и да превърне в действена политика.
17. Рационалността на възгледите в областта на културната политика на България са вероятно сред най-големите достойнства на синята концепция за управление. Започналото при госпожа Москова съживяване на държавната отговорност за културата даваше резултати повече от 8 години – до степен да не се забелязва пълната безпомощност на последващите управления да отвоюват по-достойно място за културата в разпределението на публичните средства.
18. Парламентарното поведение на партиите от Синята коалиция през изминалите 8 години ми дава основание да смятам, че промените в мисленето на хората, които леко се чалнаха от огромното обществено доверие през 1997-а, е окончателно и наистина в добра посока. Днес сините са по-рационални, по-наясно с приоритетите и необходимите първи стъпки на едно оздравително управление, по-лишени от илюзии от когато и да е било. Многократните раздели и събирания, продължителното седене в опозиция ги направи тъжни и мъдри, а – както казва Конфуций – ако се срещнат две еднакво силни амрии, ще победи по-тъжната. Тук виждам и ролята на всички онези българи, които – макар и да имат много резерви и съмнения по отношение на една или друга фигура в синята коалиция – трябва да подкрепят сините на 5 юли. Трябва, за да дадат възможност да се сблъскат две еднакво силни армии, а да победи по-мъдрата.
19. Изстраданата истина е по-добър учител от подарената. Преди 2000 години Богочовекът Исус, изворът на изстраданите истини и надеждата за спасение, каза: "Истината ще ви направи свободни.". Днес мога само смирено да Го повторя: тези думи са истина. А вие сте свободни да повярвате в тях.
|
|