Автор: siyann
Дата: 18-06-09 20:46
Щепусна нещо, от което още не мога да спя, и се извинявам предварително, че ви го натрисам, но като сме почнали...
"Приятели,
Моля ви, нека ви разкажа нещо.
Нещо от преди 15 години.
Тъкмо се нанесох да живея в ж.к. "Дружба" с моите баба и дядо.
Четвърти етаж на панелен блок.
216 апартамента в седем входа.
Седим з баба на балкона и зяпаме към снежната качулка на Витоша.
Гледката е красива, спомняме си разходките из планината по врмето, когато баба все още можеше да издържи толкова вървене...
Зяпаме планината и си смилсим... за нищо не мислим.
Под нас по тротоара върви млада жена. Води за ръка две дечица. Мънички, къдрокоси, тупуркат с кривите си крачка по неравния дружбенски асфалт. Всяко едно хванато за ръката на майка си. От балкона на четвъртия етаж с баба чуваме тънкото, жялно мяучене на котка. Мам не котка, ами котенце. Някак като котенце, зклещено между гумата и джантата на нечия кола.
Едно такова безсилно, тъничко мяучене, съвсем като стон.
И жената, и децата й, чуха мяукането.
Едното от децата се отскубна от майка си и нагази в тревата. Сграбчи малкото котенце (новородено бих казала, беше малко по-голямо от детското юмруче) и тръгна с него към майка си.
Едва стъпило на тротоара, детето започна да блъска котенцето в асфалта.
Хванало го за задние крака, човешкото дете блъскаше котешката главица в асфалта....И удря, и удря, и удря малката главица на котето в асфалта. А майката гледаше. Секунди само, но тя просто гледаше. Баба извика от балкона: "Но моля ви, как може, вижте детето какво прави!"
Жената погледна нагоре.
И блъвна най-гнусния порой от пусувни и клетви, който можете да си представите.
Злоба, и злост, и ярост, и майчинско тигрово безумие се изляха върху нас.
Само дето ние с нищо не застрашавахме детето й.
Само искахме да го спрем да размаже мозъка на едно бебе-котенце по асфалта...
Само дето искахме да й кажем, че не е правилно четиригодишното й къдрокосо момиченце, да убива котки, размазвайки мозъка им по асфалта.
Само дето искахме да й кажем :"Детето ти убиова - спри го!", "Детето ти мрази - в дните, в които трябва да знае само обичта! - спри го!"
Само задето изрекохме човешки звук за да спасим невръстното, новородено пухкаво котенце, от размазване по афалта....
Късно беше.....
Мухите вече кацаха по миниатюрното смазано тяло.
А детето смучеше пръста си.
И намяше виновни.
Гладните градски гълъби, поради липсата на лешояди, оглозгаха и кожата.
2008/12/17 Jasmina Rankova "
Мразя проклетото човешко племе и ме срам, че съм част от него!
Публикацията е редактирана (18-06-09 20:53)
|
|