PHOTO FORUM /PHOTOGRAPHY/ALBUM/BAZAR

Authors and albums

Contests

Awekening - contest

Category

Рекламирайте тук Затвори

Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.

Платени обяви

Как да рекламирам?

Нова тема

Всички теми

Към тема

Теми - forum: Клубен живот

На колко години сте?

Автор: тьма
Дата: 07-06-09 07:43

Това е историята на един човек, когото бих определил като търсач..
Търсачът е някой, който търси, не е непременно човек, който намира.
Не е и някой, който непременно знае какво търси. Просто е човек, чийто живот представлява търсене.
Един ден търсачът почувствал, че трябва да тръгне за град Камир. Бил се научил да обръща сериозно внимание на тези усещания, които идвали от непознато място в него самия, така че оставил всичко и потеглил...
След като вървял два дни по прашните пътища, различил Камир в далечината. Малко преди да стигна града, вниманието му било привлечено от хълм вдясно от пътя, покрит с чудна зеленина...Бронзова портичка го приканвала да влезе......

Имал очи на търсачи може би затова открил следния надпис върху един от камъните:
Абдул Тарег, живял 8 години, 6 месеца, 2 седмици и 3 дни
Малко се разстроил, като видял, че камъкът бил надгробна плоча. Натъжил се при мисълта,че там било погребано толкова малко дете.........
Красивото място било гробище и всеки камък бил надгробна плоча. Една по една започнал да чете плочите.
Върху всяка имало подобен надпис: име и точната продължителност на живота на покойника.
Обзел го ужас, когато установил, че възрастта на детето, живяло най-дълго време, едва надвишавала единайсет години..
Налегнат от неизмерима мъка, седнал и заплакал.

Пазачът на гробището, който минавал наблизо, се приближил ..и го попитал дали оплаква някой близък.
- Не, не плача за близък - казал търсачът. - Какво става в този град? Какво ужасно нещо се случва тук? Защо има толкова много мъртви деца, заровени на това място? Какво е това страшно проклятие, което тегне върху хората, та ги е принудило да направят детско гробище?
Старецът се усмихнал и казал:
- Успокойте се, няма такова проклятие. Работата е там, че при нас има отдавнашен обичай. Нека ви обясня: когато някой младеж навърши 15 години, родителите му подаряват тетрадка като тази, която нося аз на врата си, и всеки път, когато нещо много го е зарадвало, той трябва да отвори тетрадката и да запише в нея:

Вляво: това, което го е зарадвало
Вдясно: колко време е продължила радостта.
Запознал си се с годеницата си и си се влюбил в нея: колко време е продължила тази безмерна страт и радостта, че я познава? Седмица? Две? Три седмици и половина?..
След това вълнението на първата целувка - колко е продължило? Минута и половина? Два дни? Седмица?
Бременността и раждането на първото дете?
А най-мечтаното пътуване?......

Така в тетрадката записваме всеки момент на радост...Всеки момент.

Когато някой умре,
обичаят ни е
да отворим тетрадката му
и да съберем времето на неговата радост,
за да го запишем върху гроба му.
Защото това според нас е
единственото и истинско ЖИВЯНО ВРЕМЕ