Автор: Lalinda
Дата: 12-05-09 22:58
Виж сега, веднъж баба ми ми каза (тя живееше на село, сама, дядо ми починал още преди да се родя, тоест много преди това), че един ден паднала на стълбите пред къщата и веднага заревала, но изведнъж се сетила, че няма кой да я чуе, УХИЛИЛА се, станала и се поотупала...
Беше жена със страхотна история и съдба... Казваше ми, че най-много се плашела от голямо огледало.
И че всички професии били тежки, животът бил тежък и имало смисъл само да се веселят хората и да съм станела актриса (за да ги веселя )!
Иначе се обличаше в кадифен сукман, слагаше си едни перли на врата, като английската кралица и сядаше да пее на цъфналите ябълки в двора. Снимахме я така, малко след това почина, на 94 г.
***
Да, имала съм лоши дни, но са се познавали от сутринта.
Обикновено се примирявам.
Всъщност, в един особено прекрасен ден, в края на една още по-прекрасна седмица, ме ухапа куче, при това съвсем ненадейно! В първия момент изревах от болка (сигурно сте хапани и знаете какво е) и казах на собственика: "Видяхте ли сега какво стана", но после, точно като баба ми, се ухилих и отърчах в поликлиниката... Беше след 19 ч. и нямаше хирург, направо ми причерня (не смеех да погледна крака си), но открих личната си лекарка, която ме прати да си купя ваксина от аптеката (нямах и пари, само два лева, но се оказа, че ваксината е 90 ст.!) и ме изчака, за да ми я бие... Каза ми, че няма страшно и че мога да погледна разкъсаните "меки тъкани", а аз се разхилих (кучето беше голямо), лепна ми една марля и дори си продължих разходката и събирането на боклуците... До вечерята бях забравила изобщо...
|
|