Автор: Lalinda
Дата: 02-03-09 23:39
explorer,
Въпросните имоти вече ги раздават, дори България да не е на три морета.
Ако имаш документи, че си наследник на твоите, би следвало да си ги подал където трябва. Нима не си в течение?
***
Когато бях дете, живеехме във Враца и бяхме много привързани към празниците... Помня дори, че 2 юни бе официален неработен ден там... Ходехме редовно на Вола, почитахме и 3 март, преди да бъде обявен за национален празник, като се преместихме в София, родителите ни, а не учителите ни, ни водеха на паметника на В. Левски... После нещата се политизираха и объркаха и някакси се отчуждихме от тези "празници", помня дори как веднъж отидох за хляб на някакъв празник, дали не бе 24 май, някакви хора се сдърляха в хлебарницата, а една възрастна жена просто проплака: "Как можете да разваляте светлия празник!?"
Оттогава, гледайки постоянното оскотяване на българина, особено забележимо по празници, които се превърнаха просто в дълги уикенди за прескачане до село и пълнене на дисаги, пардон багажници, с понуда и провизии, все се сещам за клетата сащисана женица: "Как можете да разваляте светлия празник!"
Още отсега зная какво ще видя утре - вятър, развяващ боклуците около кофите, коли, паркирани в калта, оскотели продавачи на мляко, замръзнали зеленчуци, които нощно време държат в тоалетните на пазара, мръсно и рошаво племе с кални обувки и овехтели палта... Скандали, дрязги, простотия...
Светлият празник! Съмнявам се, че разветите от балконите знамена ще могат да прикрият срама ни.
***
Чудя се обаче, като ни повелявате да не се гордеем с това, че сме българи (или някакви други), как пък да почетем другите българи? Няма ли някакъв парадокс в тази забрана за гордеене?
Изглеждаме зле, отвсякъде. Дано и сами го забележим. Стреснем. Не непременно само на празник.
Иначе, поклон пред паметта на героите.
Като деца имахме и едни четнически калпаци, които нахлупвахме на празници, с лъвче и зелени дъна, помните ли ги, или и това е било само във Враца?
|
|