Автор: explorer
Дата: 28-02-09 21:33
https://photo-forum.net/static/forum/2009-02/wsau4433.JPG
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/df/Kralj-Marko.jpg
Няма нужда да питам историци, за да разбера това, което съм учил в часовете по история и литература в училище. В "История Славянобългарска" Паисий е описал живота и смъртта на Крал Марко, и това описание не противоречи на изследванията на съвременните историци.
"Марко сгрешил срещу своя баща Вукашин и баща му искал да го убие. Той избягал при турския цар в Едрене. След убийството на Вукашин цар Баязид поставил Марко за малък паша в Прилеп и Охрид. Тоя Баязид, син на Мария, дъщеря на българския цар Александър, син на Шишман Константин, обичал Марко Кралевики по родство - както се рече, и Вукашин, и Марко били от Константиновия род. Много след това имало и друга Мария, сръбкиня, жена на турския цар. Тя се наричала Каламария, дъщеря на деспот Джура. Най-после останал синът на княз Лазар, давал данък на турците и маджарите, имал малко земя в Срем и Смедерево и се наричали деспоти. И така преминали близо сто години. По-сетне турците победили и покорили и тия сръбски деспоти. Марко, синът на крал Вукашин, седял много време в Прилеп, съградил много черкви и имал много войни с арнаутите. Под турците била и Охридската област, но заповядвал Марко. Турци там нямало никак. После турският цар повикал Марко на война във Влахия. Марко отишъл във Влахия. Когато видял християнски кръстове и икони пред влашката войска, заплакал и не искал по никакъв начин да се бие с християни. Така Марко бил убит във Влахия, а турците в това време вместо Марко поставили турски паша".
Не могат съвременните историци да си обяснят, как тъй Марко хем е бил подчинен на султана, хем народното творчество го е възпяло като защитник на християните. Но всъщност няма нито един историческо доказателство, че Марко е бил васал на турския султан. Има документирани срещи и кореспонденция на султана с другите негови васали от региона, но за Марко няма никакъв документ.
Крал Марко е изрисуван на фреските на съградените от него манастири с надпис "Аз, в Христа бога благоверен крал Марко, създадох и изписах този божествен храм". На монетите, които е сякъл също пише "благоверни крал Марко". За смъртта му има и друг източник, "Константин Философ" (биографа на Стефан споменат от Паисий, най-вероятно Паисий използва него като източник), който пише:
"Марко преди битката рекъл на Константин: моля се на Господа да бъде на християните помощник, а аз нека бъда първи между мъртвите в тая рат."
В ония средновековни времена вярата в Христа и понятия като чест и достойнство са означавали нещо. Крали Марко до смъртта си е останал верен християнин, като баща си Вълкашин и чичо си, убити от турците. Може и да не е освобождавал "три синджира роби", но историците свидетелстват, че "синджири роби" наистина е имало, това е факт. Затова наричаме робство този мрачен период от нашата история и всякакви опити, да се изопачи миналото са обречени. Може би ще твърдите, че не е имало и еничари - невръстни деца взети насила за да бъдат обучавани и възпитавани като най-верните войници на султана, или пък е измислица, че турските големци са отвличали българки за харемите си? Робство си е съвсем точната дума.
|
|