Автор: Lalinda
Дата: 02-03-09 20:02
Как така alsash не разбра, че ходих до Лисабон да отпразнувам рождения си ден?
Пък уж всички знаете всичко.
Много ми хареса, мога да дам препоръки и какво да видите, и къде да похапнете. Впрочем, за Chitsujo, на самия ми рожден ден бяхме в р-т "Буенос Айрес", държат го местни, но са влюбени в Париж и Буенос Айрес, та нямахме проблеми с комуникацията. Ако някой ти каже, че аржентинското телешко е най-добро, ще трябва да му се довериш!
Португалските вина също си ги бива, пробвахме и розе, и бранко, и тинто.
А, да, рожденият ми ден съвпадна с Марди Гра (Мазния вторник преди Великденските пости), та в моя чест организираха и 11-ият лисабонски карнавал!
Дай Боже всекиму такава чест!
Имахме и щастието да сме там точно по времето на годишния ремонт на Елеватор де Бика, та успяхме да си го наснимаме, вървейки по релсите!
Хотелът ни бе на Росио, та в срядата послушахме и погледахме и фадо в Златния лъв...
Е, най-забележителното нещо обаче за мен, като човек от рибешката зодия, бе Осеанариото, прекарахме има-няма половин ден вътре!
Леле пък какви цветни фасади, отгоре додолу в керамични плочки си наснимахме! И какво пране!
Пък като се върнах, гледам, че подшивката на козирката на новото летище в София паднала, тук ще да са били виелици и руски зими май... А там тъкмо разцъфваха джанките!
За мара - прекарах останалото време в Париж, има доста любопитни фотографски изложби в момента, първо видях тази на един от царете на кича, Давид/Дейвид ЛаШапел, после и култовата "Американците" на Робърт Франк, както и Pull my daisy, Париж 1920-1940 г. - столица на фотографията, най-интересната обаче се открива утре, за фотографията и споровете около нея, Controverses, имах покана за партито с шампанско, но... трябваше да се прибера тук.
Гледам, че не съм изпуснала много-много, само поздравленията за рождените дни са понамалели...
Какво толкова ви попречи това, че някой може да е бил на Монблан? Не е въпрос на физическа подготовка, а по-скоро на финансови възможности... Лифтът се качва почти под върха, при това за някакви си 20 минути, само дето е малко скъпичък според нашите стандарти, но колко му е, след като веднъж вече си стигнал дотам? Ако някой се интересува, ще му кажа и къде може да намери подслон на по-прилични цени, не непременно в Шамони, а малко по-нататък из долината... Не сте питали, не съм ви казала.
И поохладете страстите, изглеждат комично отстрани... В крайна сметка, като поспестите от подновяване на диги апаратите си, ще имате пари за поне три самолетни билета, нали? Фотографията не е всичко. Пък и като видите някоя и друга фотоизложба на автори, различни от сайтовите ни познайници, може пък и да се позамислите и смените приоритетите си. Нищо лично.
Успех.
***
В Лисабон не чух българска реч, в Париж, о, чудо, в Лувъра - "да идим да видим къде йе спал Нъпульон и посли да си ходим..."
Най-интересната гледка в Лувъра е пред аквариума на горката Мона Лиза. Стотици посетители, въоръжени с фотоапарати, камери или дори телефони се надпреварват да си направят портрет с нея... Струваше си да се види... Всъщност, ходихме да видим "Погребението на Мона Лиза", монохромно творение - триптих на китайски автор, прочул се някога с портрети на Мао, в който дорисува пейзажа на Леонардо, населявайки го с черепи... Встрани - баща в моргата и спящият му син...
|
|