Автор: ejko
Дата: 15-02-09 17:17
Всеки човек разкрива толкова от себе си колкото може да разкрие. Не вярвам, че хората знаят за себе си кой знае какво повече отколкото другите знаят за тях. Дори често пъти е обратното.
Няма нищо лошо в разкриването, но понякога, то е толкова ненужно и гротескно, че по добре никога да не се е случвало. Всички ние носим хилядите си маски и костюми един върху друг и това, че в определен момент решаваме, че трябва да покажем някоя друга по ефектна или по груба маска, не означава, че сме разкрили себе си или че сме направили нещо специално. Най-често просто още веднъж сме излъгали себе си за това какви всъщност сме.
А дори да покажем емоциите си, чувства та си, това нима ще покаже какви сме ние. Нима ако кажа на някого как проклинам живота или как се моля на смъртта, как се кланям на себе си или как презирам другите това наистина ще означава нещо. Ако споделя как съм отвратен, привлечен, влюбен, самовлюбен, омерзен, възхитен, ако кажа колко съм гаден и подъл, колко съм двуличен или колко съм всеотдаен и романтичен и тсичко това едновременно и ще съм сторил нещо, което заслужава висока оценка. Това какви сме е кръст, който щем не щем носим сами и няма смисъл да товарим другите с това бреме. Общо взето това да разкриеш себе си е като да признаеш изневяра- егоистично, ненужно и необратимо действие, което винаги има само и единствено негативни последици, а единственият позитив от него е, че получаваш измамно чувство за собствения си висок морал и честност. Така че според мен в себеизразяването, както и в изневярата действа едно много важно правило- "Питат ли те не казвай, хванат ли те отричай", всичко друго е бошлаф работа- лъжем и себе си и другите
|
|