Автор: Lalinda
Дата: 23-01-09 20:46
Разбира се, че сме чували за B&O.
А знаеш ли, че във ВМЕИ (сега Технически университет - София, но популярен дори сред сегашните студенти като МЕИ-то) правиха, по поръчка на скандинавци (може и шведи да са били, не помня), тонколони от мрамор? Преди трийсетина години! Дискотеката във втори блок със сигурност бе най-популярната в София по онова време, донякъде заради тези колони и... цветомузиката!
По повод това, че си говорите на ти с шефа, да ти кажа, че там, където работих във Франция (научен институт към CNRS) също всички си говореха на ти, на ви се обръщаха само към ШОФЬОРА на совалката (la navette), която ни караше от Париж до института, и към ЧИСТАЧКИТЕ (и единият, и другите - черни).
Понякога ме стряскаше, когато някой студент се обръщаше към мастит професор, и то по време на лекция, на ти. Има неща, с които не мога да свикна. Представи си само как студентът пита: Как го направи ей това (comment l'as-tu fait, ce machin-là?). Което е тъпо, си е тъпо...
Там обаче общият обяд бе просто ритуал, изчаквахме се пред и след асансьора, обядвахме на една маса, дори ги събирахме, за да се побере цялата лаборатория, после заедно ходехме на кафе, което всеки път се плащаше от някой от компанията... Веднъж питах шефката си, която казваше, че не понасяла една от другите жени, защо обядва заедно с нея, а тя каза, че това не бивало да пречи на удоволствието от съвместния обяд. Не зная как е при вас, но в тамошния административен ресторант най-редовно имаше тематични кулинарни пиршества, посветени на различни кухни, съпроводени от музика от съответен оркестър, бил той екзотичен/задморски, испански, италиански и прочее... Разбира се, сервираха и съответните питиета към кухнята, която в момента се честваше. Веднъж седмично имаше и музикален момент, в който разни хорове, индивиуални изпълнители и оркестри ни забавляваха...
В интерес на истината, и в стола на института ни тук имаше пиано, поне до момента, в който една от стените на сградата падна и всички се разтури за години напред...
А, да, по време на обяд всички разказваха за пътешествията си през уикендите, за изложби, спектакли, филми, концерти...
Институтът, при това, съвсем не бе културен, знаеш каква е специалността ми...
Ах, да, нещо, което бе шокирало тукашните ми колеги: по време на семинар слушателите изобщо не казваха, както тук: Е, големо чудо, кво толкова си направил! Най-често се поздравяваха един друг и дори се радваха на успехите на колегите си!
След първия ми престой там ми организираха нарочно парти, на което получих какви ли не подаръци, вкл. LHA HO от Мишел Полнареф!
И още един щрих към системите: из френските музеи, галерии и планини никога, за повече от 20 години, не чух българска реч (а постоянно чувам чешка, руска и всякаква друга). Из планините не съм срещала и цветнокожи...
Може би пък българите във Франция да се правят на французи и да не говорят български? Попадала съм и на такива... но не в галерии и музеи.
|
|