Автор: Lalinda
Дата: 21-01-09 11:51
Таис,
Знаем я, понеже сме набори...
Помня дори, че с една от приятелките ми отидохме тайно да я пуснем в пощенската кутия на едно момче, по което тя тайно въздишаше, та да я прочете.
Личния си екземпляр пратих на едно варненче преди три-четири години!
И нея съм препрочитала многократно, също като Принца, Пипи и... Марина Цветаева.
***
Снощи имаше и едно по-различно мнение на една журналистка, която каза, че това е книга за смъртта, за суицидността и обърна специално внимание на края й, на епизода със змията... Всъщност, тя май бе единствената, която каза, че още като дете я е чела открай докрай в захлас (думата бе по-хубава, но в момента не се сещам как точно го каза).
А пък детските писателки настояваха на своето, а именно, че книгата била скучна, защото в нея не ставало нищо...
Всъщност, никога в живота си не бях виждала на живо детска писателка, нито бях чувала гласовете им, и здравата се уплаших... Пък и в основната опонентка имаше известна нервност, зле прикривана с нещо като смях, някакси издевателски... Помислих си, че всеки вижда само толкова, колкото знае...
Писах ли по-горе, че следващият дебат ще е за "Осъдени души", а по-следващият - за "Под игото"? В този за "Под игото" ще участва Петьо Волгин.
***
Май в по-старите преводи на Принца лисицата (която на френски е мъжка) наистина е от женски род, което внася друг елемент в тълкуването на епизода... В по-новите преводи преводачите се изхитрят да пишат "лисичето". Понеже вече я има историята с розата...
Впрочем, един от аргументите против книгата на опонентките бе този, че Екзюпери не бил съвсем верен на жена си... Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!
|
|