Автор: кейт
Дата: 15-07-09 17:10
ЗА АНТИМАЛИГНОЦИТ (СН23)
Прилагането на СН23, разработено от Продан Христов, ясно показва разлагащия ефект върху злокачествените тумори в карциномни и саркомни случаи без каквито и да е нежелателни ефекти.
Откритието на СН23 (Антималигноцит) може да се сравни само с откритието на пеницилина.
Д-р Ерих Берга
***
Контролираните изпитания с това лекарство били провеждани с години както в лабораторни, така и при клинични условия в Университетската клиника в Грац под ръководството на проф. Шпат, във Виена - проф. Флайшхакер и в Клагенфурт - д-р Ерих Берга. При всяко едно от изпитанията било доказано, че СН23 е нетоксично, няма нежелателни странични ефекти, а показва намаляващ ефект върху туморите.
***
Виенските изследователи под ръководството на д-р Доберау съобщават, че аутопсиите на пациенти, лекувани с СН23, показали в четири от пет случая, че имало разлагащи се тумори, докато здравите органи оставали незасегнати.
***
Проф. Шпат и екипът му заявили: Може да се каже на базата на направените наблюдения, че ако стандартизираното лекарство СН23 винаги е в наличност, може да бъде постигнат решителен напредък в областта на лечението на злокачествената болест при условие, че има строг контрол и при необходимост се прилага хирургическа намеса. При лечението се наблюдава намаляване и разлагане на тумори в мащаби, непознати досега.
Из доклад на д-р Джоузеф Исълс:
Не беше рядкост след първото влияние на СН23, понякога дори по време на вливането, един явно очертан ефект върху туморната област. Ние сме виждали безнадежни случаи да се подобряват "драматично" в продължение на няколко часа. Туморно-подбуждащите вътрешни обструкции изведнъж: ставаха проходими; кръвотечението от белите дробове или мехура, продължавало със седмици, внезапно е спирало до застой; непоносимата болка, която предварително е било трудно да се контролира дори с големи дози морфин, изведнъж е изчезвала.
Извадките са от книгата
на Питър Нютън Фенбоу
"Време за изцеление"
(лична изповед на автора за
лечението му от рак)
Сувенирпрес, Лондон, 1971 г.
ПРОДАН ХРИСТОВ НАКРАТКО ЗА СЕБЕ СИ
От 1955 год. живея във Виена и първите няколко години използувах за изучаване на немски език. Дарбата ми за усвояване на чужди езици е доста ограничена и затова ми беше необходимо повече време. Но както и да е, започнах да се справям в ежедневието, без да имам проблеми за водене на разговор, четене на вестници или книги. Междувременно записах да следвам медицина, за което от прогимназията съм си мечтал. Интересно е, че още от ученическите си години аз знаех какво искам от живота и безкомпромисно правех всичко необходимо, за да постигна тази цел. Като оставах сам, често мислех за проблемите, свързани с човешкия живот, и за времето, необходимо, за да се навлезе поне отчасти в този лабиринт. Така се породиха в главата ми мисли за спиране процеса на остаряване или връщане обратно на биологичния процес при стар организъм. Ако това би било възможно, човекът ще живее вечно, а събраните знания и опитът ще бъдат огромни. Теоретически имах известни познания, но постиженията в биологията и генетиката бяха все оше доста ограничени, за да може човек да надникне по-дълбоко в тайните на тази загадка. Така дните си минаваха, без да мога да започна нещо по-конкретно. Повечето от времето си прекарвах в университета, но оставаше достатъчно време и за четене на книги и вестници. Правеше ми впечатление, че много често в пресата се пише за увеличаване на раковите заболявания и въпреки големите усилия от страна на учени и изследователи в тази област все оше няма ефикасно средство срещу тази болест. По този проблем често дискутирахме и в семейството на брат ми д-р Христо Христов, при когото живеех. По професия брат ми беше търговец, имаше производствена дейност, но това не му пречеше да проявява интерес и към научните проблеми. Един следобед на чаша кафе темата на разговор беше отново за статия относно рака. В разискването брат ми постави въпроса, защо не започна да работя в тази област. Аз никога не съм имал особен интерес към този проблем, но след като брат ми ме предизвика така директно, у мене се възбуди известно любопитство. Отговорът ми беше спонтанен и необмислен: "Да, защо не, но една такава работа отнема не само много време, но струва и много пари." Той също така спонтанно и може би необмислено каза: "Аз ще ти осигуря всички средства, които са ти необходими."
Това беше през пролетта на 1959 година.
Моите познания в областта на раковите заболявания бяха както на всеки обикновен гражданин. Първото, което направих, бе да събера необходимата литература. Един месец по-късно вече имах елементарните представи за тези заболявания. Направи ми впечатление, че има много писано и публикувано по този въпрос, но много малко може да се вземе като база за по-нататъшна работа.
Продан Христов
***
С Продан Христов съдбата ни срещна случайно. Не го търсих, за да лекува раковите ми заболявания. Все още не съм се сдобил с тях или, по-точно, не са ми доказани, поради което не изпитвах и панически страх.
Христов беше дошъл в офиса с наш общ познат. Впечатлиха ме финесът му на интелектуалец и особенната красота на излъчването му, в което всяко наблюдателно око може да прочете една неадресирана тъга.
Когато узнах за многогодишния му всеотдаен труд, посветен на благородна и велика идея - да открие лекарство и да го приложи за лечението на хиляди хора, болни от най-страшната болест на века - рака, у мен възникна мисълта с какво да му помогна.
Как да съдейства човек, за да спрат безконечните разтакавания и се преодолее безразличието на колегите му и държавната машина? И понеже не става дума за имот , за лъскава кола, за началнически пост или други дреболии, а за нещо много стойностно и несъизмеримо - да се помогне не е лесно.
Публикувах материал за откритото лекарство преди повече от 2 години. По-късно и други вестници поместиха информации. Но от пресата днес да се очаква ефект е все едно да се надяваш от меча кожа да възкръсне мечка. Защо пък трябва да се тревожат добре охранваните държавни чиновници, т.е. като са информирани, да направят специализирана проверка и да отговарят на обществото. Е, не става дума за пари, които могат да получат под масата без труд ... Тези персони са добре и при днешната, и при вчерашната система; ще бъдат добре и в бъдеще. Само че комфортните условия за работа и привилегиите при лечението един ден свършват и за тях. Никой не е застрахован, че няма да се изправи пред трагичната бездна, която издълбава едно раково заболяване. Никой не е гарантиран, че в даден миг няма да му кажат: карцином, а той веднага да си добави - дотук беше. Никой не е сигурен - включително лекарят и държавния чиновник, от подобно развитие. Затова специализираните институции ни дължат отговор на въпроса: ПРЕДЛАГАНОТО ОТ ПРОДАН ХРИСТОВ ЛЕКАРСТВО ЕФИКАСНО ЛИ Е, СПАСИТЕЛНО ЛИ Е ЗА ХОРА, СТРАДАЩИ ОТ ТАЗИ БОЛЕСТ, ТАЗИ СТРАШНА БОЛЕСТ!
АМА ОТГОВОР НА ЧЕСТТА И ОТГОВОРНОСТТА! ПРЕД ОБЩЕСТВОТО, А МОЖЕ БИ И ПРЕД ЧОВЕЧЕСТВОТО.
Читателят ще разбере от тази книжка дали досега някой е искал да даде такъв отговор.
От разказа на Продан Христов може би научаваме едностранна информация. Но какъв стоицизъм е нужен на човешкия дух, за да работиш 30 години за една голяма идея и да искаш да я приложиш в името на доброто, пък и да реализираш себе си!
Стотици опити с животни доказват лечебните качества на препарата СН23. После изпитания в университетски лаборатории и клиники, частни болници. Никой от утвърждаваните органи не го отрича, но и никой не застава твърдо зад откритието - да бъде то официално регистрирано. По разказа на Продан Христов при всички опити в това направление липсва идеализъм и хуманност, намесват се комерсиалната страна, егоизмът, желанието да бъде отнето чуждото откритие. Този подход е водел до забавяне масовото приложение на лекарството - да се даде яснота за качествата му. А отговора за достойнствата му трябва да получат всички: и здравите, и болните, и обречените, и онези които могат да станат такива.
Ако човек помисли в едър план, неминуемо го спохождат мисли колкото обикновени, толкова и трайни: Защо така зле е устроено обществото, защо държавният валяк е толкова тромав и е такова огромно препятствие за света и прогреса, защо безчет таланти и открития са засипвани в гробищата на бюрокрацията и на бездушието?
Всички знаем за престъпното мълчание на държавните институции, за отхвърлянето и провала на толкова велики дела. Знаем, обясняваме си го, не го приемаме, но някак естествено се примиряваме. Кой може логично да отговори: защо десетилетия се отхвърля едно лекарство при възможността да се помогне на хиляди страдащи?
Хиляди са излекуваните по цитирани данни от Пр. Христов. Стотици хора и днес се изправят пред неизвестността, пред безизходицата и търсят спасение в Антималигноцита (СН23).
Срещнах се с човек, който с благоговение казва: Отивах си, не уринирах, настъпиха отравяния, предлагаха ми хемодиализа. Лекарството на Продан Христов ме спаси. Здрав съм и работя.
Видях млада жена, която с доверие провеждаше лечение с препарата, вярваше в спасението си при рецидив след операция на гърдата.
Когато сме заедно с Продан, денят му често е запълнен с разговори с хора, които търсят при него онова, което "официалната" медицина не е могла да им даде.
Аз не правя реклама на лекарството. Никой не се нуждае от това, най-малко откривателят му. Той и брат му д-р Христо Христов са вложили огромни капиталовложения не за да произвеждат "стока", която да рекламирам. Настоящото обширно интервю с Продан Христов има една единствена цел откритието му да стане достояние на хората, както и на институциите и здравните заведения, които компетентно трябва да го оценят.
Не искаме да бъдем последна инстанция и да доказваме онова, което други трябва да доказват и анализират, да отхвърлят или да одобрят. Когато основателно отхвърлят един предложен препарат, те са в правото си, но ако се окаже, че отказът им да приемат и утвърдят лекарство с качества да спаси хиляди, как виновните ще понесат обвинителния акт на човечеството, на сенките на изчезналите от този свят при възможността да са живи, реални като нас.
|
|
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram