Автор: equinox
Дата: 10-12-08 11:51
...Мениджмънтът не бива да назначава човек, който смята интелигентността за по-важна от честността. Това е незрелост - и обикновено неизлечима. Никога не трябва да се издига личност, която е показала, че се бои от силните си подчинени. Това е слабост. Не е подходящ за управленски пост и онзи, който не поставя високи стандарти за собствената си работа. Подобно поведение подхранва неуважение към труда и към компетентността на мениджмънта.
Човек може да знае твърде малко, да се справя зле, да е лишен от способност за преценка и умения и пак да не навреди прекалено като мениджър. Но ако му липсва характер и честност, независимо колко е начетен, умен и преуспяващ, той ще руши. Ще руши хората, най-ценния ресурс на предприятието. Ще руши духа. Ще руши работата.
Това важи с особена сила за ръководителите на дадена институция. Тъй като духът на организацията се заражда от върха. Ако една организация има здрав дух, то е защото духът на висшия мениджмънт е здрав. Ако духът й е разложен, то е защото върхът се разлага; както е казано в поговорката - „Рибата се вмирисва от главата". Никой не би следвало да бъде назначаван на отговорен пост, ако висшето управление не желае неговият характер да служи като модел за подчинените му...
Питър Дракър; "Мениджмънт - задачи, отговорности, практики"; 1974
Този текст ми направи голямо впечатление като го четох преди време и реших да го споделя с вас. Според вас може ли да се твърди, че винаги рибата се вмирисва от главата? До колко може да обвиняваме управителите на една институция, организация или фирма за състоянието й? Само тяхна ли е вината? Какво е влиянието им? До колко това е валидно за България? Какви са ви личните наблюдения?
За да не тикам темата в дадена посока ще си кажа мнението по-късно. ![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
|
|