Автор: Mobby_Dick
Дата: 09-10-03 23:35
Я какъв спор се заформил на тема: “Що е изкуство?”, как да не се включи човек?
Изкуството е нещо необикновено, нещо рядко срещано и търсено, нещо към което се стремят повечето хора, но не всички са способни да го постигат. Изкуството се намира във всички области на човешкият живот, дори във войната !!, но то никога не абсорбира изцяло тези области. Освен това изкуството си има почитатели, то е твърде относителна категория – докато за едни едно нещо е изкуство, за други е нещо съвсем друго, за трети е занаят и ежедневие, за четвърти е загуба на време и пари, за пети е спорт – има различни типове хора, които битуват при това при различни условия. Освен това изкуство е това, което е издържало проверката на времето, останало е търсено и продължава своя живот – за всичко друго е рано да се каже. Поради горните условия в изкуството не е възможно да има състезателен елемент или характер. Човека на изкуството трябва да е високоинтелигентен, и освен правилата и техниката в своята област да познава и живота и детаилите му във всичките им измерения, да може да отсее житото от плявата. Как един велик романист ще си напише романа, ако не познава освен човешките характери, конкретният град, държава, закони, атмосфера, история, улици ако щете? Всички си спомняме случаят с Пикасо – тои не е бил широко известен в своето време, рисувал е странни форми, но е владеел до съвършенство и класическите за времето си техники..т.е. творил е нещо ново, надскочило времето си, стъпил върху базата на старото. Човек е устроен да приема едно дело пред 100 приказки, но понеже всяко нещо се развива във времето, всичко онова което “увисва” забравено в него се нарича халтура. Бил тои автора много велик, плащали му, търсели му творбите силните на деня, възлагали му поръчки, пишели го по пресата…отишъл си автора, отишло си времето, а булдозери разчистили монументалните железа.
Да се върна на фотографията и спора продължил по горе, за дяловете и правилата. Там ясно са обособени двата и отделни дяла – художествена и научна и вътрешните им разклонения, но за да ги знае човек явно изисква да се научат. Освен това не цялата художествената фотография е изкуство – изкуството е онова, което хората сами определят, другото е потребност. Аз съм учил и художествена, и научна фотография, но никога не съм учил предмет: “Как се прави фотоизкуство”. Какво е една репортажна снимка, на лицето на разплакано сираче пред руини - художествена или научна фотография? Човешката емоция и трагедия ли се цели да се покаже на повече хора, или броят на разрушенията, цифрата танкове или брои воиници? За тази цел се правят аеро или сателитни НАУЧНИ снимки. Какво е една снимка на насекомо или цвете, снимани не в предметното стъкло на микроскопа, де може да им се преброят венчелисчетата и крачетата и прочие, а снимани в дълбочина, в някакво състояние, среда, реакция, фон? Това го казвам, защото някои хора претендиращи с някакво чуждоземно И фотографско образование мешано с някакъв дизаин, раздават авторитетни мнения, обиди и правят класификации. Не може да не знаеш азбуката, а да твърдиш, че пишеш книги…не можеш без да познаваш правилата, да твърдиш, че твориш само в изключенията им. Не можеш да бъдеш сам най-точния арбитър на творението си.
Правилата във фотографията са указателни, не задължителни знаци …както на пътя, но не можеш да твърдиш, че возиш уверено пътниците с над 100 километра, ако не си пропътувал едно 500000 км. по правилата, и пак не си защитен от катастрофа.
Правилата във фотографията не са измислени от болни самоцелни мозъци – те са плод на нашето съвремие предимно, правилата във фотографията се градят на ПСИХОФИЗИЧЕСКОТО възприятие на човешката физиология. Например: да се отдели обекта от фона – човешкото внимание е възможно да се грабне само от ясно отделен обект. Как да се направи това – чрез замъгляване на формите, чрез светлинен или цветен контраст, чрез показване на цял и частичен предмет …това вече са начините. Ще каже някои – ами когато са слети – ми тогава обекта е всичко това. Работата на фотографа е да познава тези особености, за да знае на кое иска да акцентира или обратно.
Правилото за “златното сечение”, или “третините” – това е мисления правоъгълник, получен от обозримото виждане на двете ни очи, а акцентите в него /където е казано, че обекта стои наи-силно/ са областите, които нашият мозък обработва най-първо, затова и пропорцията на кадъра е такава /а не квадратна или кръгла, което е по-добрият чисто оптикотехнически вариант/, към изключения прибягваме, когато просто обекта или идеята ни не могат да се вместят в този правоъгълник, неминуемо губим част от въздеиствието върху зрителя, разчитаики, че ще го компенсираме със силния обект или идея, които показваме. Ето тук е разминаването – на вдигащия на нов урок ръка ученик, които научил колко е 2х2, вече не признава въобще, че има и 1+1 , и 110+200.14, а зрителят си харесва това, което му въздеиства, без да се пита защо, и няма нужда да му казваме колко е тъп, защото тои изобщо не е тъп, и изобщо не е длъжен да знае майстора какво забърква в мазилката му, но може да прецени, дали тя е права.
И още малко за правилата и психофизиологичното им обосноваване.
На първия ни урок по цветна фотография, когато се учат основните и допълнителни цветове, цветния триъгълник и контрасти всички казахме…ами защо пък на червеното точно синьо-зеленото му е контрастния цвят….накараха ни да гледаме дълго страница със синьозелен нюанс…., после да затворим очи и да кажем, какво виждаме – тогава разбрахме…освен това сменящи се обекти на различен фон – запомняш /видял си/ само тези, които са били на подходящия контраст. При цветната хармония е подобно. Така, като “дете, което трябва да пипне за да види, че е топло”, се учат и приемат правилата, и за да се отричат или, заобикалят трябва първо да се познават. Фотографа най-често ги нарушава, ако иска да покаже “грозното”, което също е художествено, тогава тои прибягва до нарушаването им, за да бъде въздеиствието върху зрителя по-негативно, дисбалансирано, но е просто смешно някои да защитава снимката си /или напада друга необосновано/, където идеята е ясна, а средствана неудачно подбрани.
|
|