Автор: volokin
Дата: 06-10-04 14:30
зумовете имат такава точка в която са най-добри, обикновено средата (не е задължително, щото съм виждал и изключения), но дори и там не могат да се опрата на твърдото. Все пак, ясно е че има много добри зумове, които се доближават до твърдото, както по сила, така и по-качество, но нещо не им достига...основното което е трудно да се оправи е кривенето, защо? Ами да речем един зум в началото криви под формата на бъчва, а в края криви под формата на възглавница, човек каквито и хитринки да прилага, няма начин да коригира и двата дефекта еднакво добре. В нет-а има доста тестове на обективи и когато човек си купува или възнамерява ги гледа (а и не само в нет-а, а и спеиалната литература), преценява къде използува най-много един зум и за какво му трябва. обикновено за репортажи не се изискват кой знае какви качества (освен светлосила).
Пример: аз преди няколко месеца си купих Сигма 70-200/ 2,8, т.е доста отворен зум. Много шарп, много рязък, супер цветове, боке, бързина, здравина и т.н. но на 200мм криви с около 1,2% (тзи цифра ми е останала в главата, може и да е по-малко), което значи, че не става за архитектура на 200 (е друг е въпроса че архитектура се снима с други фокусни разстояния, 28, 35, 50мм). Но аз не съм го взел с тая цел, а за портрети, за природа, ландшафти , концерти и т.н. т.е. за случаи в които кривенето няма значение.
Та затова когато се взема зум се гледа за какво.
Това имах предвид като казах, че зума е някакъв вид компромис, с нещо, с някакво фокусно разстояние и т.н.
|
|