Автор: Valentin_Cherkezov
Дата: 16-09-04 21:49
По предложение на murnau пускам още един кратък откъс от биографичната книга на Ференц Балог, посветена на бележития фотограф и оператор Пол Кастелно. В него Кастелно разказва за последната си среща със своя приятел Антоан дьо Сент-Екзюпери. Темата е интересна, макар и връзката с фотографията да е малко мъглява.
"...През декември 1943 се срещнах за последен път с Антоан. Бях в Лион по работа, той също се беше върнал да прекара празниците в родния си град. Вечеряхме в "Кафе дьо л'Юроп", а след това отидохме в локала на Себастиен Русо. Към нас се бяха присъединили две млади дами и един мой познат - италианец с тъжни очи. Приказвахме си за най-различни неща. Антоан току-що беше публикувал "Писмо до един заложник" и "Малкият принц". Държеше да чуе мнението ми. Казах му, че не съм останал очарован и че намирам малкия принц за сладникав лигльо и глупак, когото с удоволствие бих напляскал. Това го развесели. Спорихме известно време за изкуството и за искреността на твореца и той дори се съгласи с някои от заключенията ми. Италианецът през цялото време мълчеше и се подсмихваше. Към края на вечерта Антоан го попита:
- А Вие как мислите, млади ми приятелю? Задължително ли е творецът да бъде искрен?
- Добрият критик трябва да бъде искрен, добрият зрител - чувствителен.
- А творецът?
- Творецът е това, което са творбите му. Аз плаках, докато четох "Малкият принц". Но плаках заради момчето, а не заради Вас.
- Добър отговор! - добави едната от дамите.
Антоан на свой ред се усмихна, но замълча.
Малко по-късно станахме, за да си вървим. Италианецът заяви, че възнамерява да изпие още чаша вино. Двете дами се спогледаха въпросително и решиха, че ще останат, за да му правят компания.
Сбогувахме се и излязохме. Вечерта беше мека. Тръгнахме бавно към моя хотел.
- Какъв лицемер е този човек! -рекох аз раздразнен. - Знаеш ли, че в Италия
полицията го издирва за неплатени издръжки и незаконна търговия с медикаменти...
- О не, скъпи ми Пол. - отговори моят приятел. - Човекът беше прав, а лицемерите
сме ние.
- Защо?
- Защото се преструваме на принципни, но какъв друг смисъл има да правиш изкуство, ако не да накараш красивите жени да остават с теб! Само тогава наистина би бил искрен като творец...
Отвърнах му, че е сладникав лигльо и глупак и ако беше по-малък, с удоволствие бих го напляскал. И двамата прихнахме..."
"La photographie est une chanson triste d'amour"
Ferentz Balogh
Editions Denoel
Paris
Aout 1948
|
|