Автор: Zedrules
Дата: 12-01-06 18:49
Автор: IvoZafirov
Дата: 12-01-06 15:59
> ...диви патки се снимат трудно без техника
> под 500 мм, статив и укритие. Това е
> най-успешния вариант. Другия по неуспешния е
> с нещо по слабо (300мм) в постоянна готовност
> за стрелба тихичкосе придвижваш към патките,
> които обаче те усещат от толкоз далече че
> дори и не повдигаш апарата когато излитат.
> Има иедин трети, но тий е свързан с
> няколкочасово газене във вода почти до гърди
> (до там докъдето непромокаемия гащиризон
> позволява) тихичко промъквайки се из
> тръстиките. Обаче всичко е чиста случайност и
> трябва да си много бърз а без автофокус
> просто забрави.
Ааа, има и четвърти вариант, но се препоръчва само на хора с моя късмет. Значи, в приятен, макар и прохладен ранно-пролетен ден си се разхождаш в приятна дамска компания покрай брега на Балтийско море (примерно, де). И гледаш как нейде на 60-ина метра от брега на вълните се поклаща лъскав голям нирец (примерно, де, щото в България Mergus merganser май не е много чест). Дигаш вече включения апарат, слагаш на пълен зум (в моя случай мижави 200 мм еквив.), кадрираш и тогава загряваш, че от снимката нищо няма да стане - обектът е далеч и за капак е скучен: не прави нищо интересно, само се кандилка на вълните... Наблюдаваш го през визьора няколко минути, дамата до теб почва да изпуска дискретно малки кълбенца пара през ушите, и накрая решаваш все пак да го щракнеш, ей така, за бройка... И в същата десета част от секундата, в която затвора сработва, виждаш в потъмняващия електронен визьор как обекта се протяга и замахва грациозно с крила. Едно-единствено мълниеносно движение, след което пак се превръща в плаващ сфинкс...
И от тази случайна случка, след яко кропване, се получава ето това.
Този метод обаче едва ли ще ти подходи, защото апарата ми има и АФ, и стабилизация...
Публикацията е редактирана (12-01-06 19:00)
|
|