PHOTO FORUM /PHOTOGRAPHY/ALBUM/BAZAR

Authors and albums

Contests

Awekening - contest

Category

Рекламирайте тук Затвори

Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.

Платени обяви

Как да рекламирам?

Всички теми

Към тема

Теми - forum: Архив

първа

1 2 всички

напред

последна

размисли и страсти (или как да зспиш най-бързо)

Автор: jumbo
Дата: 20-02-05 11:09

Да се върнем на съвременния човек и техниката. Ще се спра на въпроса за твореца защото смятам, че самият аз малко или много съм творец. Според мен техниката е създала много нови творци. Ще изредя някоилко примера: ето аз не мога да рисувам, даже не мога и да скицирам, но фотоапаратът, ето моята четка а филма в него моята палитра, готовата снимка е моето платно. Ако живеех 2 века по-рано аз нямаше да мога да рисувам а сега мога. Сега хората виждат моите идеи и рисунки (образно казано снимки). Но така не съм само аз като мен има хиляди професионални и любителски снимащи хора. В момента всеки десети човек разполага с фотоапарат и го използва активно. Дали преди 2, 10 или 30 века 10% от хората са били художници? Да ще кажете, но колко от тях са истински творци? Ето един философски въпрос.
Нека си представим две снимки едната е на репортер от Ройтерс и представлява заложник на колене в момент на екзекутирането му, другата я е снимал господин Иванов и на нея има момченце и момиченце които си играят на пясъчника в кварталната градинка. Не предизвикват ли и двете снимки някакви чувства в нас? Може би снимката с разстрела ще ни шокира? Да ще ни шокира защото не сме свикнали с тази гледка защото имаме страх от смъртта, докато снимката на децата... тя е толкова тривиална всеки ден виждаме такива деца. По отношение на тази гледка нашите възприятия са затъпени. Ще си позволя да използвам думи на известен автор създател на романа “Светът на Софи”: когато се родим сме по връхчетата на козината на белият заек и колкото повече порастваме, толкова повече се скриваме навътре в козината и преставаме да възприемаме реално света около нас. Тоест заживяваме в стереотипи. Но да се върнем на снимакта на г-н Иванов. За него и за близките му тази снимка ще е един скъп спомен от живота на децата му и тази снимка винаги ще предизвиква чувства в него и близките му. А щом тя предизвиква чувства и емоции значи тя е творение пък и било то със сантиментален заряд само. Предполагам в Лувъра е пълно с картини изобразяващи портрети на хора живели години преди нас. Минаваме покрай тях и се възхищаваме от майсторството на художника. В една галерия попадаме на снимки от които ни гледат портретите на различни хора също така както и от стените на Лувъра и също така се възхищаваме от майсторството на фотографа избрал точния момент и светлина. Добре но този фотограф не може да рисува. Значи преди 2 века той щеше да е загубен за света творец. Мисля, че това бе един добър пример за това как тахниката е създала много нови творци.