Автор: MauMyHa
Дата: 13-05-17 12:00
Svetoslav Radkov
16 януари ·
Днес било много подтискащ ден в световен мащаб, дали от времето или сезона въобще така и неразбрах. За мен деня беше като коледа и нова година в едно. На спирката 88 некъде у младост некой мноо е бързал за автобуса. Имаше изоставен кашон на пейката, бре викам си, ха късмет да е пълен. Доближих го, гледам го, цял с лепенки от производителя попреместих го пълен! По картинката опеделих че е, монитор и то професионален 25". Изпаднах във възторг от находката, и все пак се отдалечих от кашона да не би да изкочи от някъде, някой който го е забравил или оставил... както и да е, направих му една снимка и зачаках автобуса...
Находката
Дойде някакъв и той се стъписа, дали щото и аз се интересувах от изаставената покупа на спирката или заподозря някаква конспирация щото бях с телефон в ръка и снимах кашона от разстояние... както и да е приключих със снимките и доближих кашона, наушким да го пазя. Размених няколко погледа с присъстващата персона и си дадох вид че кашона е, мой.
Пътника
Автобуса дойде, онзи се качи. Нещо в мен потръпна, обърнах се и сграбчих кашона с вид че соствеността е моя... Качих се в автобуса. Ама онзе като че ли, заподозря истината, на следващата спирка сязох с кашона и пресякох цал квартал на бегом... Мислите че е лесно да се бяга с обемист кашон на дълги разтояния... Само опитайте!
Бягството
От дългият бяг напряко през цял жилищен комплекс няма как да издържа на физическото и психическото напрежение. Трябваше да оставя някъде кашона и най-подходящото място в тая снежна киша, беше върху кофата за буклук. Оставих го и се прегънах на две от умора и с цялото си същество се опитвах вдишвам от студеният и мръсен градски въздух, подпрян с таза на една будка за вестници. Беше затворена и слава бого, вестникара ме познаваше. Точно в този момент въобще нямах намерение да отбягвам неудобни въпроси и прочее. Целта беше достигната, чуствах някакъв гръб от познатата територия. Увереността ми се възвръщаше... Наред с това и приближаващият автобус беше в желаната посока... Прибрах се благополучно с кашона естествено. Взех ножа от дъската за рязане и побързах да разопаковам. О да. Всичко си беше на място. Последно си спомнам че, извадих от джоба си гаранционна карта и кабел.
Край на историята
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
|
|
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[cool]](https://photo-forum.net/forum/smileys/cool.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram