Автор: caro-anton
Дата: 29-01-09 11:10
В никакъв случай процесът не бива да е самоцел.
Фотографията трябва да показва нещо, да казва, да ни кара да заживеем живота от снимката или каквото друго авторът си е решил. Не просто да сме направили цианотипия на Арчес на някаква модерна измишльотина.
Благодаря за съвета, Феон, тъкмо така смятам да направя - един процес отначало, защото фотографията, както казва един приятел, е необятна и не можем да я изчерпаме.
Пък има и друго - процесът в главата ми не е завършил, няма защо да бързам с реализация на нещо, което не е още готово.
А и неконтролираното използване на различни благородни процеси би довело до едно размиване на оригиналната, начална идея.
Работата с тези процеси не го усещам като експеримент. В момента за мен е, защото копирам кадри, които са заснети по друг начин с друга идея, но специално заснетите кадри за даден процес не принадлежат към експеримента. Особено ако има открояваща се линия на развитие в разлините работи, ако се следва линия.
В моя случай, аз си представям, че просто други методи не са открити и само с това разполагам като средство за реализиране на моите идеи. И от тази изходна позиция аз ще композирам, кадрирам, снимам, ...
Всъщност не съм далече от истината. Реално аз към момента разполагам само с 3 процеса - чернобял диапозитив 24х36, цветен диапозитив и цианотипията. Тя е единственият ми достъпен процес за копиране. Нямам тъмна стаичка.
В същото време бих копирал с цианотипия и обикновени, нормални снимки за спомен, тъй като в Братислава не копират оптически. Принтираните снимки не ми допадат.
Също, разполагам с един беден откъм количество, но богат на качество архив от стари негативи, които бих искал да копирам, но бих използвал друг процес, може би поп хартия или фотоемулсия.
Цианотипията е подходяща за копиране на илюстрации към книги, които правя в малък тираж. Самите илюстрации са графики.
Аз пак много писах. Направих го, ако някой се двоуми дали-дали, да предпочете първото "дали".
|
|