Автор: Lalinda
Дата: 03-12-08 20:14
Преди около година, търсейки статии на тема Жанрова и Абстрактна фотография, в материалите на руския сайт http://fotoshkola.info попаднах и на статия с любопитното название “Как да развием у себе си поглед на фотограф?”.
Изчетох я с интерес и открих в нея много от съветите, които сама съм давала на много потребители, например този да гледат албуми на известни художници и фотографи, да ходят по изложби (открай време мисля, че този занаят може да научите като кучето на месаря), да оглеждат внимателно краищата на кадрите си, да се стремят към по-простия фотографски изказ, да бъдат първо най-критични към себе си. Разбира се, давам си напълно сметка, че мнозина не биха приели какъвто и да е съвет непременно от мен, затова преведох статията и я предлагам на вниманието й, тъй като я намирам за особено полезна, не само за начинаещите фотографи.
Струва ми се, че съветите, които се дават в нея, независимо от това, че са насочени предимно към тези, които желаят и да припечелват от труда си, тоест търсят клиенти за продукцията си, могат да бъдат полезни и да бъдат в сила и при оценяването не само на вашия труд, а и на този на останалите потребители, включително и по фотосайтовете, където много от участниците търсели уж само забавления.
Впрочем, преценете сами не трябва ли да прилагате същите критерии и при оценката на чуждите творби, особено след като се научите да бъдете критични първо към себе си.
Ще се радвам да споделите и вашите методи.
Между другото, не успях да открия коя е авторката на статията, най-вероятно преводна (от английски език, тъй като съдържаше характерни англоезични термини, които замених с наши)... Не бе и цитирана в статията, която преведох. И така, приятно четене!
***
КАК ДА РАЗВИЕМ У СЕБЕ СИ ПОГЛЕД НА ФОТОГРАФ?
Няма единни правила, по които да става оценяването на снимките. Съществуват не само школите на различни естетически течения, но и личната оценка на фотографията, често обуславяна от индивидуалния вкус на човека. Това обаче не означава, че няма естетически норми, присъщи на всички хубави фотографии, които трябва да се разберат и спазват. Но моята задача е да се опитам да ви помогна в подбора на най-добрите кадри за вашия фотографския профил, разказвайки за някои критерии и методи, които препоръчвам при подбора на фотографии.
Пътища за развитие и усъвършенстване на добрия критически поглед.
Гледайте хубави снимки. Колкото повече първокласни фотографии гледате, толкова по-високо се издига нивото на вкуса ви. От голямо значение е посещението на изложби в музеи и картинни галерии, както и запознаването с каталози на знаменити фотографи. Необходимо е да следите и последните снимки, които се публикуват в престижни фото списания.
Не съсредоточавайте цялото си внимание върху техниката.
Ако разглеждате хубава фотография и обръщате внимание единствено на техническата страна, правите грешка. По-добре се замислете върху това, каква идея е скрита в нея и доколко успешно е предадена от автора. Запитайте се кои са оптическите елементи, които я правят изразителна. Понякога е полезно да сравните метода на трактовка на идеята с метода, който самите вие бихте използвали за изобразяване на същия сюжет.
Изучавайте произведения на изкуството.
Старайте се да развиете у себе си разбиране относно естетиката на всички видове изкуства – живопис, скулптура, музика, литература. Във всички видове изкуства намираме сходни закони на структурата, единство на връзката между форма и съдържание. Помнете, че хубавата фотография трябва да следва същите естетически правила.
Как да определим качеството на снимките.
Анализирайте всеки детайл. Аз самата отстоявам едно ненарушимо правило: преминавайте по цялото изображение “с гъст гребен”. Проверявайте систематично всеки детайл, точка по точка, милиметър по милиметър. Помнете, че изображението се създава от нюанси. Картие-Бресон казвал: “Разликата между доброто произведение и посредствеността е въпрос на милиметри”. Без подробно изследване ще пропуснете малкия детайл, който може да развали целия ви кадър, който иначе би бил хубав. Вие не ще обърнете внимание на това, но клиентът ви ще го забележи.
Как да проведем подробно изследване.
Преди всичко, запознайте се добре с изображението в общи линии, за да го почувствате и оцените зрителното му въздействие. След това повторете огледа, но вече по-подробно. Изберете отправна точка – няма значение дали тя ще бъде в центъра, вляво или вдясно, и старателно огледайте цялата повърхност. Аз самата обикновено започвам отгоре наляво и обхващам кадъра с поглед от концентрични кръгове или овали. Но не съществува единно правило за всички. Понякога започвам от тази част на снимката, която ми е най-интересна. Вашето око така или иначе ще ви подскаже откъде да започнете.
· Проверете краищата.
Лесно ли е да се забележи случайно попадналата в кадър ръка, мярнала се в ъгъла, невписващата се дървесна клонка или рамка на прозорец, случайно хваната от обектива? Ако сте открили по краищата на кадъра нещо, което отвлича вниманието, то може да се отреже.
· Проверете изражението на лицето.
Внимателно разгледайте усмихващото се лице. Това естествена усмивка ли е или е само гримаса? Не е ли твърде начумерен погледът на това уж жизнерадостно лице? Съпоставете кадъра със следващия дубъл и решете кой е по-правдивият.
· Проверете полутоновете.
Леката сянка може да добави жизненост в снимката. А понякога сянката не хармонира и даже й вреди. Разчита ли се кадърът? Снимките трябва да бъдат схванати от зрителя без усилие. Ако снимката е неразбираема, объркана или смисълът й е толкова неясен, че се нуждае от обяснение, извадете я от предлаганите образци. Закрийте детайлите, които предизвикват у вас съмнение. Често помага, ако прикриете с ръка детайла – сянката, светлинния ефект, предния план или областта на задния план – така, както прави художникът. Ще видите дали този детайл разваля изображението или обратно.
Същност на провеждането на анализа.
Изследвайте снимките на три пъти.
· Първи преглед. Не се задържайте на анализа на всяко изображение. Просто отбележете всичко, което ви се струва съществено.
· Втори преглед. Прегледайте работите по-бавно и по-обстойно. Отделете настрана снимките, които очевидно са излишни, повтарят се или са с ниско качество.
· Трети преглед. Сега трябва да вземете решение. Не бързайте и анализирайте всяко изображение. Сравнете подобните снимки. Даже сега, ако се разкъсвате между две фотографии, не губете време за борба със самия себе си, запазете и двата варианта. Помнете, още не сте стигнали до крайния подбор.
Бъдете абсолютно безжалостни.
Бъдете безмилостни при подбора на снимките си. По-добре покажете по-малко от тях, но нека наистина бъдат великолепни. Ако едва започвате кариерата си и броят на сполучливите ви кадри не е чак толкова голям, няколко хубави снимки ще ви донесат повече полза, отколкото огромно количество най-обикновени. Можете да бъдете сигурни – първокласните фотографи-професионалисти без колебание бракуват кадрите, които не съответстват напълно на нивото им. Един фотограф, например, имал кошче за боклук с височина метър и двайсет, където изхвърлял бракуваните диапозитиви.
Не търсете оправдания.
Когато клиентите си съставят мнение за вас, те могат да съдят само по това, което им показвате. Оправданията няма да помогнат. Ако се съмнявате в избора, направете пауза. Отделете предизвикващия съмнение кадър и изчакайте с решението. Вероятно по-късно ще направите правилния избор. Избягвайте субективизма при подбора на снимките. Една от най-честите грешки, които всички ние сме склонни да правим, е да избираме снимките, ръководейки се от скрити емоционални мотиви, нямащи нищо общо с действителното качество на изображението. В състояние сме да погледнем на такава фотография обективно, да осъзнаем какво предизвиква привързаността ни към нея, и в заключение да кажем: “Много ми харесва, но ще се наложи да се разделя с нея”. Ето някои от най-прословутите грехове на субективността: това може да е свързано с особените ви чувства в този ден, със спомени от детството, с хубавото време. Но нали зрителят не е посветен в това? Той ще съди със своя поглед. Пазете се от настроения, звуци, аромати и цветове, напомнящи времето, когато сте снимали. Обичате тази снимка заради спомените, които събужда у вас, но наистина ли това е първокласна фотография?
Снимките на децата ви.
Не позволявайте на любовта към децата ви да ви заслепи при оценката на работите ви. Същото се отнася и до фотографиите на съпруга, съпругата, любимите и всички ваши роднини. Снимката, която ви е било толкова трудно да направите.
Но станала ли е? Не правете грешка, приписвайки на кадъра по-голяма ценност само затова, че ви се е наложило да преодолявате големи трудности при заснеманото му. Дори да ви се е наложило да направите снимката, висейки надолу с глава от полюлея, това все още не означава, че героичната ви постъпка ще повлияе на художествената ценност на кадъра. Необходимо е да получите одобрението на клиента, а не най-високия бал за физическо упражнение.
Зрителните каламбури, които не сработват.
Ако желаете да се пошегувате или да направите някакво символично тълкуване, помислете два пъти, уверявайки се, че освен вас самия смисъла ще разгадае поне още някой.
Прост ход, който ще ви помогне да оцените снимката.
Открила съм добър метод за определяне наистина ли снимката се е получила или не: разглеждам изображението, след което, затваряйки очи или поглеждайки встрани, си го зрително представям на цяла страница или на две страници на списание като “Лайф”. Представям си, че току-що съм попаднала на него и не зная кой го е заснел. Тази уловка ми дава възможност да погледна на работата си по-обективно и със свеж поглед.
Следете езика на пластиката на тялото върху снимките на хора.
Усмихващи се устни, безизразни очи. Наричам такива портрети “изобразителни ментета”. Филип Холсман, известен фотограф-портретист, казвал: “Ако във вашия портрет няма съответствие между устните и очите, снимката е неуспешна”. Моделът е ваш делови помощник. Задължително обърнете внимание не само на лицето, но и на ръцете, краката, тялото.
Задайте си следните въпроси при контрола на качеството.
За начало си задайте следните въпроси при определяне качеството на вашите снимки:
· Каква е задачата на тази снимка?
· Какво иска да каже авторът с този кадър?
· Ясно ли се разчита мисълта?
· Ясно ли е предаден образът? Често строгият, безжалостен поглед открива, че на кадъра само е запечатан някакъв момент, който не носи в себе си никакъв образ и затова не заслужава размишление.
· Предава ли снимката настроение или чувство?
· Това изображение трогва ли ме, просвещава ли ме, предизвиква ли някакви подбуди у мен?
· Това образ, който – пак ще цитирам Картие-Бресон – “прониква в душата” ли е?
· Възпроизвел съм факт или съм го изтълкувал?
· Интерпретацията на фиксирания факт предизвиква ли съпреживяване у зрителя?
· Това един факт ли е, или са два самостоятелни факта в едно?
· Можете да установите следното: или композицията е лошо съставена, или не сте осъзнали напълно коя именно от двете идеи сте искали да изразите? Води ли композицията погледа на зрителя в нужната посока? Ако не, може би изображението “скача”, погледът прескача насам-натам и блуждае навсякъде, без да се спре никъде?
http://fotoshkola.info/content/view/44/3/
Публикацията е редактирана (03-12-08 20:19)
|
|